Сура Ан-Ниса — Стих 98

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение:

• الْمُسْتَضْعَفِينَ (ал-мустад‘афин): онези, които са били принудени да живеят в унижение и безсилие, потиснати и лишени от възможности.
• حِيلَةً (хила): средство, хитрост, начин или възможност да се отблъсне злото и да се излезе от тежко положение.
• يَهْتَدُونَ سَبِيلًا (яхтадуна сабилан): не намират път, не знаят посока или изход, който да ги изведе от бедата.

1. Тълкуване на аята:

Този аят е изключение от строгото предупреждение, споменато в предходните аятове, отнасящо се до онези, които са останали в среда на неверие и потисничество, макар да са имали възможност да се преселят. Изключението се отнася за истински безпомощните – мъже, жени и деца, които са толкова слаби и потиснати, че не притежават нито сила, нито средства да отблъснат гнета от себе си, нито пък знаят път или начин да се избавят от тежкото си положение. Тези хора не са виновни, защото са лишени от всякаква възможност за действие. За тях има надежда – Аллах, по Своята милост и благост, може да им прости. Той е Прощаващ и Милосърден към Своите раби, особено към онези, които искрено се обръщат към Него с покаяние.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Ислямът е религия на справедливостта и състраданието: той не натоварва човека с нещо, което е над неговите възможности, и взема предвид слабостта и безпомощността.
• Аллах е Прощаващ и Милосърден – дори за онези, които са изпаднали в тежко положение без своя вина, вратата на Божията милост остава отворена.
• Коранът признава реалността на човешките слабости и ограничения, като същевременно дава надежда и утеха на потиснатите.
• Вярата не е бреме, а опора; човек трябва да се стреми към доброто според силите си, а когато е безсилен, да се уповава на Аллах и да търси Неговата помощ.
• Тази ая напомня, че ислямът е религия на лекота и милост, която разбира човешката природа и не оставя безнадеждни дори най-слабите сред хората.