Сура Гафир — Стих 12

1. Обяснение на думите в аята:

• ذَٰلِكُم (залikum) – „това за вас“ или „това, което ви сполетя“ – сочи към наказанието, споменато в предходните аятове.
• دُعِيَ اللَّهُ وَحْدَهُ (ду'ия Аллаху уахдаху) – „когато Аллах бе призоваван Единствен“ – тоест когато се призоваваше към вяра в Единобожието (таухид) и искрено поклонение само на Аллах.
• كَفَرْتُمْ (кафартум) – „вие отхвърляхте“ – не приемахте и не вярвахте в това.
• يُشْرَكْ بِهِ (юшрак бихи) – „ако Му се придава съдружник“ – ако някой бъде приобщаван към Аллах в поклонението.
• تُؤْمِنُوا (ту'мину) – „вие вярвахте“ – приемахте и потвърждавахте това съдружаване.
• فَالْحُكْمُ (фал-хукму) – „съдът/решението е“ – властта да съди и решава.
• الْعَلِيِّ (ал-'Алий) – „Всевишния“ – Този, Чиято същност, мощ и величие са над всичко.
• الْكَبِيرِ (ал-Кабир) – „Великия“ – Този, пред Когото всичко е нищожно малко.

1. Тълкуване на аята:

Това наказание, което ви сполетява, о, неверници, е заради вашата противоречива и несправедлива позиция: когато бяхте призовавани да признаете Аллах за Единствен и да Му отдавате искрено поклонение, вие отхвърляхте това и не желаехте да го приемете. Но когато към Аллах бъдеше приобщаван друг – идол, идол или същество – вие вярвахте и го следвахте. Това показва, че не търсехте истината, а следвахте собствените си желания и традициите на предците си.

Затова решението и властта принадлежат единствено на Аллах – Всевишния по Своята същност, по Своето положение и по Своята мощ, Който е над всичко, и Великия, пред Когото всичко е нищожно. Той е справедливият Съдия, Който не потиска, насочва когото пожелае и оставя в заблуда когото пожелае, дарява милост на когото пожелае и наказва когото пожелае. Няма друго божество освен Него – Този, Който притежава възвишеност на същността, на достойнството и на властта, и Който притежава величие и слава.

1. Поуки от аята, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че истинската вяра изисква искреност и последователност: човек не може да приема едно, когато му е удобно, и да отхвърля друго, когато не му харесва. Ислямът е път на ясна истина, а не на прищявки.
• Той ни показва колко велик е принципът на Единобожието (таухид) – че поклонението принадлежи само на Аллах, без съдружници. Това е основата на всяка истинска религия и източник на вътрешен мир и достойнство.
• Аятът ни напомня, че всичко е в ръцете на Аллах – Той е Всевишният и Великият. Който се довери на Него, ще намери сигурност и справедливост, защото Неговото решение е винаги мъдро и справедливо.
• Той ни насърчава да не следваме сляпо традициите или мнозинството, а да търсим истината и да я приемаме, дори когато е против желанията ни. Това е пътят на разума и на спасението.
• И най-важното – аятът ни кара да оценим красотата на исляма, който ни освобождава от робството пред създанията и ни свързва директно с Аллах, Всевишния и Великия. В това има истинско освобождение и вечно блаженство.