Сура Гафир — Стих 11

1. Обяснение на думите в аята:

• أَمَتَّنَا اثْنَتَيْنِ – „Ти ни умъртви два пъти“: първата смърт е състоянието на небитие (или състоянието преди вдъхването на духа), а втората – краят на земния живот.
• وَأَحْيَيْتَنَا اثْنَتَيْنِ – „и ни съживи два пъти“: първото съживяване е раждането и идването на този свят, а второто – възкресението в Съдния ден.
• فَاعْتَرَفْنَا بِذُنُوبِنَا – „и ние признахме греховете си“: те признават своето неверие и престъпления.
• فَهَلْ إِلَىٰ خُرُوجٍ مِّن سَبِيلٍ – „има ли някакъв път за изход?“: питат дали има начин да излязат от Огъня и да се върнат на земята.

1. Тълкуване на аята:

В Съдния ден неверниците, които отричаха възкресението и отвъдния живот, ще застанат пред своя Господ и ще говорят с пълно смирение и разкаяние. Те ще кажат: „Господарю наш, Ти ни умъртви два пъти и ни съживи два пъти.“ Първата смърт е тяхното състояние на небитие, преди Аллах да ги сътвори и да им даде живот, а втората смърт е краят на земния им живот. Първото съживяване е тяхното раждане и идване на този свят, а второто – възкресението от гробовете в Съдния ден. Сега, когато виждат истината с очите си и са изправени пред наказанието, те признават греховете си – своето неверие, отричане и непокорство. Те ще попитат: „Има ли някакъв път да излезем от Огъня и да се върнем на земята, за да вършим добри дела и да Ти се покоряваме?“ Но това тяхно признание и това тяхно искане няма да им помогнат, защото времето за изпитание е отминало и вече е време за въздаяние. Те ще останат в Огъня завинаги и няма да намерят изход.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни напомня, че животът на земята е кратък и е единствената възможност да вършим добро и да се покаем. След смъртта вече няма връщане назад.
• Признаването на греховете в Съдния ден няма да помогне на неверниците, но в земния живот покаянието е прието и е врата към прошката. Това ни насърчава да побързаме с покаянието, докато сме живи.
• Аятът показва милостта на Аллах, че ни е дал живот, смърт и отново живот, за да размислим и да изберем правия път. Всеки дъх е възможност за добро.
• Коранът описва отвъдното по начин, който разтърсва сърцето и ни кара да се замислим за своя край. Това ни помага да живеем с мисъл за Аллах и за Съдния ден.
• Ислямът не оставя човека без надежда – дори и най-големият грешник може да се покае, докато е жив. Това е религия на справедливост и милост, която ни призовава към добро и ни предупреждава за последиците от злото.