Сура Гафир — Стих 48

1. Пояснение на думите в аята:

• اسْتَكْبَرُوا (истакбару): проявиха гордост и надменност, тоест онези, които се възгордяха и отказаха да приемат истината.
• كُلٌّ (куллун): всички ние, без изключение.
• فِيهَا (фиха): в нея, тоест в Огъня на Ада.
• حَكَمَ (хакама): отсъди, реши справедливо.
• بَيْنَ الْعِبَادِ (байнал-'ибад): между рабите, между хората.

1. Тълкуване на аята:

Когато последователите в Ада поискат от своите водачи да понесат част от наказанието вместо тях, онези горделивци, които в земния живот се възгордяха и поведоха хората към заблуда, им отговарят с признание за собствената си безпомощност. Те казват: ние всички — и водачите, и последователите — сме в Огъня. Никой от нас не може да понесе дори частица от мъчението на другия, нито пък някой може да избави другиго от него. Няма спасение и няма изход за никого от нас.

След това те посочват причината за това положение: Аллах вече е отсъдил между Своите раби със Своето справедливо решение. Той е дал на всеки точно това, което заслужава — на вярващите е отредил Рая, а на неверниците — Огъня. Неговото решение е окончателно и никой не може да го отмени, нито да го промени. Всички са равни пред Неговия съд, а справедливостта Му е абсолютна.

1. Поуки от аята, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Аятът ни показва колко безпомощни са онези, които се възгордяват пред истината — тяхната гордост в земния живот не им носи нищо освен съжаление в Отвъдния.
• Той ни учи, че всеки човек носи отговорност само за собствените си дела и никой не може да понесе бремето на друг.
• Напомня ни, че Аллах е Справедливият Съдия, Който отсъжда между хората с абсолютна справедливост — това вдъхва спокойствие в сърцето на вярващия и го насърчава към добри дела.
• Аятът ни подтиква към смирение и приемане на истината, защото надменността е пътят към гибелта, а смирението — към спасението.
• Той ни кара да се замислим за Деня на Съда и да се подготвим за него с вяра и праведни дела, тъй като това е единственият път към Рая и вечното блаженство.