Сура Фуссилат — Стих 35

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• "يُلَقَّاهَا" (юллякка̄ха̄): буквално означава "среща я", "получава я", "бива удостоен с нея". В контекста на аята местоимението "ха̄" (я) се отнася до споменатата в предходния аят високоценна добродетел – а именно да отблъскваш злото с добро, да отговаряш на лошото отношение с прошка и благодеяние.
• "ذُو حَظٍّ عَظِيمٍ" (зӯ хаззин 'азӣм): притежател на огромен дял, на голяма сполука и голямо благо.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че тази благородна и възвишена черта – да посрещаш злото с добро и да се отнасяш с доброта към онзи, който ти е сторил зло – не се дава и не се постига от всекиго. Удостояват се с нея само онези, които имат търпение: които сдържат гнева си, понасят обидите и трудностите, идващи от хората, и принуждават себе си да вършат онова, което Аллах обича, дори когато им е тежко. Само тези, които притежават голям дял от добро и огромна сполука в този свят и в отвъдния, биват удостоени с тази черта. Защото в нея се крие изобилно добро и голяма полза: тя премахва враждата, смекчава сърцата и превръща врага в близък и съчувстващ приятел. Това е степен, до която стигат само силните духом и благородните, и е признак за голямо щастие и възнаграждение от Аллах.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Коранът ни учи на възвишена нравственост – да побеждаваме злото с добро, а не с омраза и отмъщение. Това е пътят към мира и сплотеността между хората.
• Търпението е ключът към всяко голямо благо. Който се стреми към високите степени, трябва да се научи да сдържа гнева си и да понася трудностите заради Аллах.
• Ислямът не е само набор от задължения, а и школа за благороден характер – прошка, търпимост и доброта към дори онези, които ни нараняват.
• Обещанието на Аллах е сигурно: онзи, който възприеме тази черта, получава огромен дял от добро и награда както в земния живот, така и в отвъдния. Това ни насърчава да се стремим към нея с надежда и любов към Корана и неговите напътствия.