Сура Аз-Зухруф — Стих 40

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• الصُّمَّ (ас-сумм): глухите – множествено число на „أصم“ (глух), тоест онези, които не чуват.
• الْعُمْيَ (ал-‘умя): слепите – множествено число на „أعمى“ (сляп), тоест онези, които не виждат.
• ضَلَالٍ مُّبِينٍ (далялин мубин): явна заблуда – отклонение от правия път, което е ясно и очевидно.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах се обръща към Своя Пратеник (с.а.с.) с въпрос, който има за цел да го утеши и да му покаже границите на неговата мисия. Той казва: Нима ти можеш да накараш глухите да чуят, или да насочиш слепите, или онзи, който се намира в явна заблуда? Тоест: тези хора са глухи за истината, слепи за нейното виждане и потънали в очевидна заблуда, далеч от правия път. Ти не можеш да им помогнеш със собствени сили, защото насочването на сърцата е в ръцете на Аллах. Твоят дълг е само да предадеш посланието ясно, а Аллах напътва когото пожелае и оставя в заблуда когото пожелае. Не тъгувай прекомерно за тяхното неверие и не се измъчвай, че не приемат вярата, защото ти не си длъжен да ги принудиш да повярват.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва милостта и мъдростта на Аллах – Той не натоварва Пророка (с.а.с.) с нещо извън неговите възможности, а го утешава, че насочването е дело на Аллах.
• Напомня ни, че вярата е дар и напътствие от Аллах, а не резултат от човешки усилия или принуда. Това ни учи на смирение и упование в Аллах.
• Подчертава важността на искреното предаване на посланието с мъдрост и добро слово, без насилие и принуда – което е пример за толерантността на исляма.
• Насърчава вярващия да не се отчайва, когато хората не приемат истината, а да продължава да я представя по най-добрия начин, оставяйки резултата на Аллах.
• Корана е напътствие за онези, които искрено търсят истината; той отваря сърцата и очите на онези, които Аллах желае да насочи, и това е причина за надежда и любов към Корана.