Сура Ан-Наджм — Стих 6

1. Обяснение на думите в аята:

— ذُو مِرَّةٍ (зу мirра): притежател на сила и мощ, а също и на красив, съвършен образ.

— فَاسْتَوَى (фа-стауа): изправи се, застана в пълния си вид, в който е бил сътворен.

1. Тълкувание на аята:

Този аят говори за ангела Джибрил (Гавриил), мир нему, който е натоварен да предава откровението на пророците. Той е описан като притежаващ голяма сила и съвършено, красиво създание. След като се споменава неговата мощ и хубав образ, се казва, че той се изправи и застана в истинската си форма, в която Аллах го е сътворил. Това означава, че Джибрил се появи пред Пророка Мохамед, мир нему, в своя действителен вид, а не в образ, в който хората обикновено не биха могли да го понесат. Този момент е част от описанието на първото голямо откровение и потвърждава истинността на това, което Пророкът е видял и получил. Ангелът не е измислица, нито видение на въображението, а реално същество, сътворено от Аллах с мощ и красота, и той се е представил пред Пророка по начин, който затвърждава достоверността на посланието.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Коранът разкрива невидимия свят по ясен и достоверен начин, като ни запознава с ангелите и тяхната роля в предаването на Божието слово.

— Описанието на Джибрил с мощ и красота показва величието на Аллах, Който сътворява съвършени създания и възлага на всяко от тях точна задача.

— Този аят потвърждава, че откровението е истинно и че Пророкът Мохамед, мир нему, е получил Корана от надежден и могъщ пратеник.

— Размисълът върху тези думи увеличава вярата и ни учи да приемаме Корана с доверие и сърце, отворено за напътствие.