Сура Ан-Наджм — Стих 7

1. Пояснение на думите в аята:

• „وَهُوَ“ (уа хуа) – „и той“: местоимението се отнася за Джибрил (Гавриил), мир нему.
• „بِالْأُفُقِ“ (бил-уфук) – „на хоризонта“: пределите на небето, мястото, където се показват небесните тела.
• „الْأَعْلَىٰ“ (ал-а‘ля) – „най-високият“: най-високата част на хоризонта, посоката, от която изгрява слънцето.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че Джибрил, мир нему, на когото е поверено да предава откровението на Пророка Мухаммед, салляллаху алейхи уа саллям, се е появил в истинския си образ на най-високия хоризонт на небето – там, откъдето изгрява слънцето. Това е място на възвишеност и яснота, далеч от човешките представи, и показва величието на ангела, който е носител на Божието слово. Появата на Джибрил в този висок хоризонт е част от начина, по който Пророкът е получил откровението, и потвърждава истинността на това, което му е било низпослано. След това Джибрил се приближил още повече към Пророка, докато разстоянието между тях станало колкото два лъка или по-малко, и така чрез него Аллах разкрил на Своя раб това, което разкрил. Сърцето на Мухаммед не е отрекло онова, което е видяло с очите си – то е било истинно и сигурно.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни уверява, че откровението е дошло по сигурен и достоен път – чрез най-могъщия и най-достоверен ангел, в ясен и възвишен образ.
• Той показва грижата на Аллах към хората: Той не ги е оставил без напътствие, а е изпратил пратеник и ангел, които да предадат истината.
• Напомня ни, че Пророкът Мухаммед, салляллаху алейхи уа саллям, е видял истински доказателства и е предал посланието с пълна сигурност, което засилва доверието ни в Корана.
• Възвишеният хоризонт и близостта на Джибрил до Пророка ни учат, че духовното извисяване и близостта до Аллах са възможни чрез вяра, искреност и следване на напътствието.
• Аятът ни насърчава да ценим Корана като истинно слово от Аллах и да се стремим към знание и вяра, които издигат човека към най-високите степени.