Сура Ар-Рахман — Стих 77

1. Обяснение на думите в аята:

— „فَبِأَيِّ“: „И така, с кое от...“ — въпросителна частица, която служи за укор и напомняне.

— „آلَاءِ“: множествено число на „إِلَى“ (благодат, милост, дар) — означава безбройните благодати и дарове на Аллах.

— „رَبِّكُمَا“: „вашия Господ“ — двойствено число, обръщение към две групи (джиновете и хората).

— „تُكَذِّبَانِ“: „отричате, смятате за лъжа“ — двойствено число, отново към джиновете и хората.

1. Тълкуване на аята:

Този аят е част от поредица аятове в сура „Ар-Рахман“, в които Аллах изброява Своите многобройни благодати към Своите създания — както към хората, така и към джиновете. След като споменава редица видими и невидими дарове — сътворението, препитанието, напътствието, милостта, обещанието за Рай и предупреждението за Огъня — Аллах задава този въпрос, който е едновременно укор и напомняне: „И така, коя от благодатите на вашия Господ отричате?“

Въпросът не е зададен, за да получи отговор, а за да накара човека и джина да се замислят: нима има някаква благодат, която да не идва от Аллах? Нима има някой друг, който да ви дава препитание, здраве, напътствие, прошка, надежда? Всяко добро, което ви сполетява, е от Аллах. Затова отричането на която и да е от Неговите благодати е несправедливост и неблагодарност.

Аятът е повторен в сурата тридесет и едно пъти — толкова често, че човек не може да го забрави. Всяко повторение идва след споменаване на нова благодат или ново предупреждение, сякаш Аллах казва: „След всичко това, което ви дадох и ви показах, имате ли още причина да отричате?“

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

— Този аят ни учи да броим благодатите на Аллах, а не да ги подминаваме с неблагодарност. Колкото повече човек се замисля, толкова повече вижда, че всичко добро в живота му е дар от Създателя.

— Повторението на аята е милост: Аллах не ни укорява веднъж и не ни изоставя, а ни напомня отново и отново, за да се върнем към благодарността и вярата.

— Въпросът е отправен към всички — и хора, и джинове — което показва, че вярата и отговорността не са само за един народ или вид, а за всяко съзнателно създание.

— Ако човек искрено се запита „Коя благодат на моя Господ отричам?“, той ще открие, че дори в трудностите има скрити дарове: търпение, прошка, надежда, възможност за покаяние.

— Този аят ни кани да обикнем Корана, защото той не е просто книга с правила, а разговор на Аллах със Своите създания — пълен с любов, напомняне и грижа.