Сура Аль-Вакиа — Стих 6

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• هَبَاءً (хабаан): прах, ситен прах, който се носи във въздуха и не се задържа на едно място.
• مُّنبَثًّا (мунбаттан): разпръснат, разсеян, разпилян във всички посоки.

1. Тълкуване на аята:

Този аят описва състоянието на планините в Деня на възкресението, след като преди това в предходния аят се говори за разтърсването на земята. Когато земята бъде разтърсена със силно и страшно разтърсване, планините ще бъдат разтрошени и раздробени на съвсем ситни частици. Те ще загубят своята твърдост, здравина и устойчивост, и ще се превърнат в ситен прах, който се носи из въздуха. Този прах ще бъде разпилян и разпръснат във всички посоки от вятъра, така че да не остане нищо от него на мястото му. Той ще прилича на онези фини прашинки, които човек вижда да се носят в лъчите на слънцето, без да имат никаква тежест или постоянство. Така планините, които хората са смятали за вечни и непоклатими, ще изчезнат напълно и няма да остане и следа от тях.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни напомня за всемогъществото на Аллах, Който е в състояние да превърне най-здравите и величествени планини в разпилян прах. Това ни учи, че нищо в този свят не е вечно и че истинската сила принадлежи само на Аллах.
• Размисълът върху този аят помага на човека да осъзнае колко кратък и преходен е земният живот, и го подтиква да се подготви за отвъдния живот чрез добри дела и искрена вяра.
• Аятът показва точността и правдивостта на Корана, защото описва събития от невидимото, които само Аллах знае, и това засилва вярата на вярващия в Божието слово.
• Той ни учи на смирение, защото колкото и да се гордее човек със силата и постиженията си, всичко това ще се разпадне пред мощта на Създателя.
• Вярата в Деня на възкресението и в описаните в Корана негови събития изпълва сърцето с надежда и страхопочитание, и насочва човека към покаяние и добри дела, което е пътят към успеха в отвъдния живот.