Сура Аль-Анам — Стих 120

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَذَرُوا (уазару) – оставете, изоставете, откажете се.
• ظَاهِرَ الْإِثْمِ (захирал-исм) – явния грях, откритото прегрешение.
• بَاطِنَهُ (батинаху) – скрития му, вътрешния му, тайния му аспект.
• يَكْسِبُونَ (яксибун) – придобиват, трупат, вършат.
• سَيُجْزَوْنَ (саюджзаун) – ще бъдат възнаградени или наказани според делата им.
• يَقْتَرِفُونَ (яктарифун) – извършват, вършат, придобиват.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах се обръща към хората с ясно повеление: да изоставят всякакъв грях – както онзи, който се върши открито и явно пред очите на хората, така и онзи, който се върши скрито, в тайна, далеч от погледите на другите. Ислямът не прави разлика между явен и скрит грях по отношение на забраната – и двата са еднакво недопустими, защото Аллах вижда всичко и нищо не се скрива от Него.

След това Аллах предупреждава, че онези, които вършат грехове – било то явно или скрито – ще получат справедливо въздаяние за това, което са придобили със своите дела. Това въздаяние ще бъде в отвъдния живот, където всеки ще бъде възнаграден или наказан според това, което е извършил в земния си живот. Аятът подчертава, че не може да има извинение за греха, независимо дали е извършен пред хората или в уединение, защото Аллах е сведетел на всичко и Неговото знание обхваща и най-скритите дела.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Ислямът е религия на искреност и чистота – той не само забранява явните грехове, но и пречиства сърцето от скритите прегрешения, като по този начин изгражда човека отвътре и отвън.
• Аятът показва съвършената справедливост на Аллах – никое дело не остава без въздаяние, било то добро или лошо, явно или скрито.
• Той учи вярващия на самоконтрол и богобоязливост, защото осъзнаването, че Аллах вижда и тайните ни дела, ни прави по-внимателни и по-искрени в поклонението.
• Коранът не оставя място за лицемерие – той призовава към пълна почтеност и последователност между вътрешното състояние и външните дела.
• Този аят е милост и предупреждение едновременно – милост, защото ни насочва към пътя на чистотата, и предупреждение, защото ни напомня за отговорността пред Аллах.