Сура Аль-Анам — Стих 125

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• يَشْرَحْ صَدْرَهُ – да разшири и отвори гърдите му, тоест да го направи възприемчив и спокоен.
• حَرَجًا – крайна степен на стеснение и затруднение, сякаш гърдите се свиват и не могат да поемат нищо.
• يَصَّعَّدُ فِي السَّمَاءِ – да се изкачва в небето, което е невъзможно за човека и носи усещане за задух и тежест.
• الرِّجْسَ – в основата си означава нечистота и зловоние; тук се тълкува като наказание и отхвърляне.

1. Тълкуване на аята:

Когото Аллах желае да насочи към правия път, Той разширява гърдите му и подготвя сърцето му да приеме исляма с лекота и спокойствие. Вярата влиза в него без усилие и му носи утеха и сигурност. А когото Аллах желае да остави без напътствие поради неговата съзнателна съпротива срещу истината, Той прави гърдите му тясно и свито, така че истината трудно намира място в сърцето му. Той се чувства потиснат и неспособен да приеме вярата, сякаш се опитва да се изкачи в небето – нещо, което е отвъд човешките сили и причинява задух и мъка. По същия начин, по който Аллах оставя заблудените в това състояние на стеснение и отдалеченост от истината, Той стоварва върху онези, които не вярват, наказание и унижение.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Напътствието е дар от Аллах, а не само резултат от човешки усилия. Затова вярващият трябва да се обръща към Аллах с молба да му даде напътствие и да укрепи сърцето му.
• Ислямът носи разширяване и спокойствие на гърдите, докато отдалечеността от вярата води до вътрешна теснота и объркване.
• Който искрено търси истината и се стреми към доброто, Аллах му отваря път и улеснява приемането на вярата.
• Коранът описва състоянията на сърцето с ярки образи, за да разбере човек колко голяма е разликата между светлината на вярата и мрака на заблудата.
• Вярата не е бреме, а простор и лекота; който я приеме, усеща мир и сигурност, а който я отхвърли, остава в теснота и безпокойство.