Сура Аль-Мульк — Стих 21

1. Обяснение на думите в аята:

• أَمَّنْ هَٰذَا (а-ман хаза): „Или кой е този, който...?“ – въпросителна форма, изразяваща укор и опровержение.
• يَرْزُقُكُمْ (ярзукукум): „ще ви даде препитание“ – от глагола „رَزَقَ“ (дари, даде препитание).
• أَمْسَكَ (амсака): „задържи, спре, възпре“ – тук означава, че Аллах спира препитанието.
• رِزْقَهُ (ризкаху): „Своето препитание“ – това, което Аллах е определил и дарява.
• لَجُّوا (ладжжу): „упорстваха, продължиха настоятелно“ – от глагола „لَجَّ“ (да упорства, да се вторачи).
• عُتُوٍّ (утуввин): „високомерие, надменност, престъпно своеволие“.
• نُفُورٍ (нуфурин): „отдръпване, отбягване, бягство“ – отдалечаване от истината и вярата.

1. Тълкувание на аята:

Аллах, Всемогъщият, задава въпрос, който е едновременно укор и изобличение към неверниците: „Кой друг освен Мен може да ви даде препитание, ако Аллах спре Своята благодат и задържи дела Си?“ Никой не е в състояние да стори това – нито идолите, на които се уповават, нито някой от сътворените. Ако Аллах затвори вратите на препитанието – чрез спиране на дъжда, изчерпване на посевите или по друг начин – никой не може да го върне. Този въпрос разкрива пълната безпомощност на хората и абсолютната власт на Аллах над всяко нещо.

Вместо да се вслушат в този ясен довод и да се върнат към истината, неверниците продължиха да упорстват в своето високомерие и престъпно своеволие. Те не само не приеха истината, но и се отвърнаха от нея с отвращение и я отбягнаха. Тяхната гордост и надменност ги тласкат към отказ от вярата, а не към смирение пред техния Създател и Дарител.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че всяко препитание идва единствено от Аллах. Никой друг – нито човек, нито сила, нито идол – не може да даде или задържи препитанието. Това осъзнаване ни освобождава от унизителното упование на сътворените и ни свързва директно с Всемогъщия.
• Той ни показва колко безпомощни са хората пред мощта на Аллах. Ако Той спре Своята благодат, никой не може да я върне. Това ни учи на смирение и благодарност за всяка хапка и всяка капка дъжд.
• Аятът разкрива опасността от високомерието и упорството. Упорството в греха и отбягването на истината водят до гибел. Затова е мъдро да се вслушаме в призива на Аллах, докато още имаме възможност.
• Коранът използва ясни и логични доводи, за да ни насочи към вярата. Той не ни принуждава, а ни кани да размислим и да видим истината с отворени сърца.
• Вярата в Аллах ни дава истинско упование и спокойствие. Когато знаем, че Той е Дарителят и Задържащият, ние Го молим и Му се доверяваме, вместо да се надяваме на слаби и безпомощни създания.