Сура Аль-Калам — Стих 29

1. Обяснение на думите в аята:

• „سُبْحَانَ“ (Субхана): Възхвала и пречистване на Аллах от всякакъв недостатък, несъвършенство или несправедливост.
• „رَبِّنَا“ (Раббана): Нашият Господ, Създателят и Онзи, Който се грижи за нас.
• „ظَالِمِينَ“ (залимин): Постъпващи несправедливо, навреждащи на себе си чрез грехове и неподчинение.

1. Тълкуване на аята:

След като видели градината си унищожена, собствениците осъзнали грешката си и казали: „Пречист е нашият Господ от всякаква несправедливост! Наистина ние самите бяхме несправедливи към себе си.“ Те признали, че бяха сгрешили, когато бяха решили да не дават от плодовете на бедните и нуждаещите се, и че бяха нарушили заповедта на Аллах. С тези думи те се обърнали към своя Господ с покаяние и смирение, признавайки своята вина, а не обвинявайки другиго. Те разбрали, че загубата на градината е справедливо следствие от тяхното намерение да бъдат скъперници и да лишат нуждаещите се от правото им. Така те се върнали към правия път, възхвалявайки Аллах и признавайки собствената си несправедливост.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Човекът е слаб и може да сгреши, но истинската вяра го учи да признае грешката си и да се покае пред Аллах.
• Признаването на собствените грешки и обръщането към Аллах с покаяние е пътят към прошката и поправянето.
• Аллах е пречист от всякаква несправедливост; всичко, което ни се случва, е резултат от нашите собствени дела.
• Скъперничеството и лишаването на бедните от тяхното право носят загуба и разкаяние още в този свят.
• Коранът ни учи на честност, смирение и отговорност, и ни показва, че винаги има възможност за връщане към Аллах и поправяне на пътя.