Сура Аль-Калам — Стих 28

1. Пояснение на думите в аята:

• „أَوْسَطُهُمْ“ (аусатухум): най-умереният от тях, най-справедливият и най-добрият сред тях.
• „لَوْلَا“ (лаула): тук означава „защо не“ или „не би ли следвало“ — израз на подкана и укор.
• „تُسَبِّحُونَ“ (тусаббихун): прославяте Аллах, подчинявате се на Него и Го признавате за пречистен от всяка несправедливост; в контекста включва и казването „ако Аллах позволи“ (ин ша Аллах), и покаянието.

1. Тълкувание на аята:

Когато собствениците на градината видели, че е унищожена, най-справедливият и най-разумният сред тях им напомнил, че още в началото ги е предупредил. Той им казал: „Не ви ли казах? Защо не прославихте Аллах и не се обърнахте към Него с покаяние? Защо не казахте, че всичко става по волята на Аллах, и не признахте, че Той е пречистен от всяка несправедливост?“ Този човек ги укорил, защото те били решили да не дават дял на бедните от реколтата си, проявили алчност и неподчинение, а забравили да споменат името на Аллах и да Му се подчинят. Той им напомнил, че ако бяха прославили своя Господ, признавайки Неговата власт и мъдрост, и ако се бяха покаяли още преди да ги сполети загубата, нямаше да изгубят градината си. Този аят показва, че сред хората винаги има и такива, които помнят истината и напомнят на другите, и че подчинението на Аллах и прославянето Му са път към предпазване от зло и загуба.

1. Поуки, които ни насърчават да обикнем исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че винаги трябва да споменаваме Аллах и да казваме „ако Аллах позволи“, когато планираме нещо, защото всичко е в Неговите ръце.
• Показва колко е важно да имаме сред себе си хора, които ни напомнят доброто и ни съветват искрено — това е милост от Аллах.
• Напомня ни, че алчността и отказът да помагаме на бедните водят до загуба и разкаяние, докато щедростта и покорството носят благословия.
• Учи ни, че покаянието и връщането към Аллах са винаги възможни и че Той приема покаянието на Своите раби.
• Показва, че справедливият и умерен човек е ценен в обществото и че неговият съвет е от полза, дори когато другите са сгрешили.
• Насърчава ни да не се отчайваме от грешките си, а да се обърнем към Аллах с надежда и с желание за добро, защото Той е Прощаващият и Милосърдният.