Сура Аль-Калам — Стих 30

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• فَأَقْبَلَ (фа-акбала): обърнаха се, насочиха се един към друг.
• يَتَلَاوَمُونَ (яталя̄вамӯн): укоряват се взаимно, всеки укорява другия.

1. Тълкувание на аята:

След като собствениците на градината видели, че тя е унищожена и изгорена, те започнали да се обръщат един към друг с укори. Всеки започнал да упреква другия за това, което са сторили — че са решили да не дават дял на бедните и нуждаещите се от плодовете на градината, и че не са казали „ако Аллах пожелае“, когато са взели решението си. Те се укорявали взаимно за своята алчност и за нарушаването на повелята на Аллах. Всеки прехвърлял вината на другия, но всички били съучастници в грешката. Този взаимeн укор бил израз на разкаяние и осъзнаване на греха, след като видели последствията от своето дело.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че когато човек съгреши, е добре да се разкае и да признае грешката си, а не да упорства в нея.
• Взаимният укор между хората след извършване на грешка е признак за жива съвест и осъзнаване на отговорността.
• Аллах е справедлив и никой не бива да бъде онеправдан — ако човек наруши повелята на Аллах, последствията ще го застигнат.
• Богатството и имотите са изпитание от Аллах; човек трябва да дава дължимото на бедните и нуждаещите се.
• Разкаянието и признаването на греха са път към прошка и към по-добро бъдеще, както и надеждата за награда от Аллах.
• Коранът учи хората на справедливост, милосърдие и отговорност пред Аллах, което прави живота по-добър и по-хармоничен.