Сура Аль-Калам — Стих 47

1. Обяснение на думите в аята:

• أَمْ (ам): частица, която тук означава „или пък“, „нима“ – използва се за поставяне на въпрос с укор и отричане.
• عِندَهُمُ (индахуму): „при тях“, „у тях“ – означава „разполагат ли те“.
• الْغَيْبُ (ал-гайб): „неведомото“, „скритото“ – това, което е извън човешкото знание и е известно само на Аллах.
• فَهُمْ (фа-хум): „така че те“, „и те затова“.
• يَكْتُبُونَ (яктубун): „пишат“ – тук означава „записват“, „определят“, „отсъждат“.

1. Тълкуване на аята:

В този аят Аллах се обръща към онези, които отхвърлят истината и упорстват в своето отрицание, и ги пита с въпрос, който разкрива безсилието на техните твърдения. Той казва: нима те разполагат с неведомото? Нима притежават знанието за скритото, така че да могат да пишат и да отсъждат каквото пожелаят? Смисълът е, че те нямат никакво знание за неведомото – то принадлежи единствено на Аллах. Затова техните твърдения, че са по-добри от вярващите, или че ще бъдат спасени, или че вярващите ще бъдат наказани, са напълно безпочвени. Те не притежават нито доказателство, нито откровение, нито знание за скритото, което да им позволи да съдят и да решават какво ще се случи в отвъдното. Някои тълкуватели добавят, че става дума и за това, че те нямат достъп до Запазената плоча (ал-Лаух ал-Махфуз), откъдето да четат и да записват своите решения, сякаш са получили някакво божествено знание. Истината е, че те само предполагат и следват своите желания, без никаква основа.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че знанието за неведомото е само у Аллах. Човекът е ограничен в знанието си и трябва да бъде смирен пред своя Създател.
• Той показва колко неуместно е човек да твърди неща за отвъдното или за съдбата без доказателство от Аллах. Ислямът ни учи да се придържаме към истината и към това, което е низпослано от Аллах, а не към предположения и желания.
• Аятът насърчава вярващия да се доверява на Корана и на пророческото учение, защото те са единственият сигурен източник на знание за скритото и за това, което ще се случи в отвъдното.
• Той ни напомня, че всеки, който твърди нещо за Аллах или за религията без знание, ще бъде подведен под отговорност. Затова ислямът ни призовава да търсим знание и да бъдем честни в думите си.
• И накрая, аятът е доказателство за мъдростта и точността на Корана – той разобличава лъжливите твърдения и насочва човека към истината, като го кани да размисли и да приеме вярата с разум и сърце.