Сура Аль-Араф — Стих 10

1. Обяснение на думите в аята:

• مَكَّنَّاكُمْ (макканнакум): дадохме ви власт, утвърдихме ви и ви дадохме възможност да се разпореждате.
• مَعَايِشَ (ма'айиш): средства за препитание, нещата, чрез които живеете – храна, питие и всичко необходимо за живота.
• قَلِيلًا مَّا تَشْكُرُونَ (калӣлан мā ташкурун): много малко благодарите, рядко признавате благодатта.

1. Тълкувание на аята:

Аллах напомня на хората за Своята голяма благодат. Той им е дал власт и утвърждение на земята, направил я е удобна и подходяща за живот, и е създал в нея всичко необходимо за съществуването им – храна, питие и средства за препитание. Всичко това е дар от Него, който изисква признателност и благодарност. Обаче въпреки неизброимите блага, повечето хора проявяват малко благодарност и не признават подобаващо милостта на своя Създател. Ако отправянето на думите е към жителите на Мека, то земята, за която се говори, обхваща областите между Мека и Йемен, и между Мека и Шам. А ако е към всички хора, то целта е да се припомни благодатта на разпростряната и подготвена за обитаване земя.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Земята и всичко в нея е дар от Аллах, който Той е подготвил за нас – това ни учи да се замислим за Неговата милост и да бъдем признателни.
• Благодарността не е само думи, а признание от сърцето и добри дела – тя е път към увеличаване на благата.
• Човекът е слаб в благодарността си, затова ислямът ни учи постоянно да помним даровете на Аллах и да Го възхваляваме.
• Осъзнаването на тези блага ни води до смирение пред Създателя и до желание да Го обожаваме и да Му се покоряваме.
• Коранът не само ни информира, но и ни възпитава да бъдем благодарни и да ценим всичко, което имаме.