Сура Аль-Араф — Стих 203

1. Обяснение на думите в аята:

• وَإِذَا لَمْ تَأْتِهِم بِآيَةٍ – „И когато не им донесеш знамение“: става дума за случаите, когато на Пророка (с.а.с.) не е било низпослано веднага ново знамение или нов аят.
• لَوْلَا اجْتَبَيْتَهَا – „Защо не си я избра/измисли сам?“: те искали от него сам да съчини аят по свое желание.
• قُلْ – „Кажи“: заповед от Аллах към Пророка (с.а.с.) да отговори.
• إِنَّمَا أَتَّبِعُ مَا يُوحَىٰ إِلَيَّ مِن رَّبِّي – „Аз следвам само това, което ми се разкрива от моя Господ“: той не измисля, а предава онова, което Аллах му низпослава.
• بَصَائِرُ – „прозрения/ясни доказателства“: множествено число от „басúра“ – нещо, чрез което се вижда истината и се различава правото от кривото.
• هُدًى – „напътствие“: насочване към правия път.
• رَحْمَةٌ – „милост“: добро и благословение от Аллах.
• لِّقَوْمٍ يُؤْمِنُونَ – „за хора, които вярват“: ползата от Корана се възприема от онези, които имат вяра.

1. Тълкуване на аята:

Когато на Пророка (с.а.с.) не било низпославано веднага ново знамение или аят, които многобожниците очаквали, те започнали да проявяват недоволство и казали: „Защо не си избереш или не съчиниш сам някакво знамение?“ Те искали от него да измисли нещо от себе си и да им го представи като откровение. Но Пророкът (с.а.с.) е получил ясна заповед да отговори, че не следва свои желания и не може да измисля от себе си, а следва единствено това, което Аллах му разкрива. Той е само предаващ, а не създател на знаменията.

След това Аллах описва Корана с три велики качества: той е „прозрения“ – тоест ясни доказателства и светлина, чрез които човек разпознава истината и се ориентира в живота; той е „напътствие“ – насочва към правия път и предпазва от заблуда; и той е „милост“ – благословение и добро за онези, които вярват. Тези ползи обаче се възприемат само от хората с вяра, които приемат Корана с отворено сърце и са готови да го следват. За невярващите тези знамения остават скрити и те продължават да бъдат в заблуда и нещастие.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Коранът не е дело на човек, а откровение от Аллах. Пророкът (с.а.с.) не е измислял нищо от себе си, а е предавал вярно това, което му е било низпославано. Това ни учи да се доверяваме на Корана като на истинско слово Божие.
• Коранът е светлина и прозрение. Той ни помага да различаваме истината от лъжата и да намираме правия път в объркания свят. Всеки, който го чете с искрено сърце, ще открие в него ясни доказателства и напътствие.
• Коранът е милост. Той не е само книга със заповеди и забрани, а източник на добро, утеха и благословение за вярващите. Чрез него Аллах се смилява над Своите раби и им показва пътя към успеха в този и отвъдния живот.
• Ползата от Корана зависи от вярата. Само онези, които вярват и приемат посланието с покорство, ще се възползват от неговите прозрения, напътствие и милост. Затова нека се стремим да укрепваме вярата си и да четем Корана с размисъл и желание да го следваме.
• Този аят ни учи да не искаме знамения по своите прищевки, а да приемаме с доволство това, което Аллах е низпослал. Истинското щастие е в следването на откровението, а не в задоволяването на капризите на хората.