Сура Аль-Мааридж — Стих 14

1. Пояснение на думите в аята:

• „وَمَن“ (уа ман): и всеки, който; всички, които.
• „فِي الْأَرْضِ“ (фи ал-ард): на земята.
• „جَمِيعًا“ (джамӣ‘ан): всички заедно, без изключение.
• „ثُمَّ“ (тумма): после, след това — тук изразява пожелание и надежда.
• „يُنجِيهِ“ (юнджӣхи): да го спаси, да го избави.

1. Тълкуване на аята:

В Съдния ден неверникът ще види ужасите на наказанието и ще пожелае да се откупи с най-скъпото, което има. Той ще поиска да бъдат принесени в жертва вместо него не само най-близките му — децата, съпругата, братът, роднините, които го закрилят, — но и всички хора и същества по земята, само и само това да го избави от мъчението на Огъня. Той ще пожелае да даде цялата земя и всичко живо на нея като откуп, надявайки се, че така ще се спаси. Но това няма да му помогне — никой не може да изкупи друг в онзи Ден и никой откуп не ще го избави от наказанието на Аллах. Този аят разкрива крайната степен на отчаяние и безпомощност на неверниците пред лицето на справедливото въздаяние.

1. Поуки, които ни приближават към Исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че в Съдния ден никой не може да помогне на друг — нито богатство, нито роднини, нито власт. Това ни подтиква още в този живот да се обърнем към Аллах с искрено покаяние и добри дела.
• Той ни показва колко безценен е шансът, който имаме сега — да вярваме и да вършим добро, докато сме живи, преди да настъпи Денят, в който дори цялата земя няма да ни откупи.
• Напомня ни за милостта на Аллах, Който ни е предупредил предварително, за да се спасим — знак за Неговата грижа и справедливост.
• Подтиква ни да ценим вярата и да не я заменяме за нищо от този свят, защото истинското спасение е само чрез искрена вяра и покорство на Аллах.