Сура Ан-Наба — Стих 39

1. Обяснение на думите в аята:

• ذَٰلِكَ (залка) – „това“, „онзи“; показателно местоимение, което тук сочи към описания преди това Съдния ден.
• الْيَوْمُ (ал-яуму) – „Денят“, а именно Денят на възкресението.
• الْحَقُّ (ал-хакк) – „истинният“, „неизбежно осъществяващият се“; онова, в чието настъпване няма никакво съмнение.
• فَمَن شَاءَ (фа-ман ша̄’а) – „и който пожелае“, „който поиска“; изразява свободния избор на човека.
• اتَّخَذَ (иттахаза) – „да си вземе“, „да си избере“, „да приготви за себе си“.
• إِلَىٰ رَبِّهِ (ила̄ раббихи) – „към своя Господ“, към Аллах.
• مَآبًا (ма̄бан) – „място за завръщане“, „прибежище“, „крайна цел“, към която човек се връща.

1. Тълкуване на аята:

Този Ден, за който беше говорено – Денят на възкресението, – е истински и несъмнено ще настъпи. В него няма никакво колебание и никой не може да го отмени или да избяга от него. Той е денят, в който хората ще бъдат възкресени и ще застанат пред своя Господ за равносметка.

След като потвърждава неизбежността на този Ден, Свещеният Коран се обръща към човека с думи на насърчение и предупреждение: който желае спасение от ужасите и тежестта на този Ден, нека си приготви път за завръщане към своя Господ. Това завръщане става чрез вяра в Аллах и чрез праведни дела, които Го удовлетворяват. Човекът е свободен да избере – никой не е принуден, – но мъдрият е онзи, който използва тази свобода, за да си осигури добър край и да си подготви прибежище при своя Създател. Истинското завръщане не е просто край на земния живот, а връщане към Аллах, пред Когото всеки ще отговаря за делата си. Затова още в този свят човек трябва да избере пътя на вярата и добрите дела, за да бъде това завръщане за него източник на радост, а не на съжаление.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че Денят на възкресението е сигурна истина, а не измислица. Осъзнаването на това помага на човека да живее отговорно и с мисъл за вечността.
• Ислямът уважава свободната воля на човека: „който пожелае“ – никой не е принуден. Но с тази свобода идва и отговорността за избора.
• Всеки от нас има възможност да се обърне към своя Господ по всяко време. Вратата на покаянието и добрите дела е отворена, докато човек е жив.
• Вярата и праведните дела са пътят към спасението и към добро завръщане при Аллах. Това дава на вярващия надежда, спокойствие и цел в живота.
• Коранът не само предупреждава, но и насърчава: той показва пътя и оставя на човека избора да го поеме. Това е израз на Божията милост и мъдрост.
• Който размишлява над този аят, ще почувства колко близък и милостив е Аллах – Той не ни оставя без напътствие, а ни дава ясен път към спасението и вечното блаженство.