Сура Ан-Назиат — Стих 28

1. Обяснение на думите в аята:

• رَفَعَ (рафа‘а): издигна, повдигна високо.
• سَمْكَهَا (самкаха̄): нейната височина, нейната извисеност, разстоянието между долната и горната ѝ повърхност.
• فَسَوَّاهَا (фа-савва̄ха̄): и я направи равна, съвършена, без недостатък, без пукнатини и несъвършенства.

1. Тълкуване на аята:

Аллах съобщава за Своята мощ и за съвършенството на Своето творение. Той е издигнал небето високо над земята, като го е направил като огромен, здраво изграден свод, извисен във въздуха. Неговата височина е огромна, а строежът му е устойчив и непоклатим. След като го е издигнал, Той го е направил равен и съвършен – без пукнатини, без процепи, без дефекти и без каквото и да е несъвършенство. То е гладко и безупречно, свидетелство за точността и могъществото на Създателя. Това издигане и подреждане на небето е знак за хората, че Онзи, Който е способен да сътвори такава огромна и съвършена структура, несъмнено е способен и да възкреси хората след смъртта им – нещо, което за Него е далеч по-леко и по-просто.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни кани да се вгледаме в небето над нас – в неговата височина, хармония и безупречност – и да размислим кой е способен да го сътвори така. Това размишление води сърцето към признаване на величието на Аллах.
• Съвършенството на небето е доказателство за могъществото на Създателя. Щом Той е способен да сътвори и подреди такава огромна вселена без недостатък, то възкресяването на хората за отплата е нещо лесно за Него.
• Размисълът върху творението увеличава вярата и смирението пред Аллах, и ни прави благодарни за безбройните Му благодеяния.
• Коранът ни учи да наблюдаваме природата и да извличаме поуки от нея – това е пътят към истинската вяра и спокойствие на сърцето.
• Който осъзнае величието на Създателя чрез Неговото творение, ще се стреми да Го познава, да Го обича и да следва Неговите напътствия, а това е пътят към успеха в този и в отвъдния живот.