Сура Абаса — Стих 9

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَهُوَ (уа хуа): „и той“ — местоимението се отнася за слепия мъж, споменат в предходните аятове.
• يَخْشَى (яхша): „бои се“ — има предвид страх, примесен с почит и благоговение, тоест богобоязливост.

1. Тълкувание на аята:

Този аят описва състоянието на онзи човек, който е дошъл при Пророка (мир нему и благословията на Аллах), търсейки напътствие и знание, и който е бил искрен в желанието си да се поучи. Той е бил изпълнен със страх от Аллах и с почит към Него — страх, който го е подтиквал да търси истината и да се стреми към доброто. Той се е боял да не пропусне напътствието и да не остане в незнание за религията си. Този страх не е бил страх от хора или от загуба на земни блага, а богобоязливост, която произтича от сърце, изпълнено с вяра и стремеж към доволството на Аллах. Аятът идва в контекста на порицание към Пророка (мир нему) за това, че се е заел с големците на племето и е пренебрегнал този искрен и богобоязлив човек. В него се съдържа възхвала на богобоязливостта и на стремежа към знание, както и напомняне, че искреността и страхът от Аллах са по-ценни от всякакво обществено положение.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Богобоязливостта (хашя) е качество, което Аллах възхвалява, и то е пътят към истинското знание и напътствие.
• Искреността в търсенето на истината е по-важна от външния вид и социалния статус на човека.
• Коранът е напомняне и напътствие за всеки, който желае да се поучи, независимо от своето положение.
• Всеки, който се обръща към Аллах със страх и смирение, ще намери отклик и ще бъде напътен.
• Ислямът цени сърцето и намерението повече от показността и материалното положение.
• Този аят ни учи да бъдем внимателни към искрените и богобоязливи хора и да не ги пренебрегваме заради други, колкото и влиятелни да изглеждат те.