Сура Ат-Таквир — Стих 3

1. Обяснение на думите в аята:

• الجبال (ал-джиба̄л): планините, огромните извисяващи се земни образувания.
• سُيِّرَت (суйират): биват приведени в движение, преместени от мястото им, отнесени и разпръснати.

1. Тълкуване на аята:

Когато настъпи Часът и Вселената се разпадне, планините, които днес стоят непоклатимо вкоренени в земята, ще бъдат приведени в движение. Те ще бъдат откъснати от местата им, изтръгнати от повърхността на земята и превърнати в разпилян прах, носен във въздуха. Това, което хората смятат за най-здраво и най-трайно, ще се окаже крехко и преходно пред могъществото на Аллах. Така планините ще изчезнат и няма да остане нищо от тяхната внушителност и устойчивост — всичко това ще се случи в онзи велик Ден, когато всяка душа ще види онова, което е извършила.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни напомня, че нищо в този свят не е вечно — дори планините, символ на сила и стабилност, ще изчезнат. Това ни учи да не се привързваме сърцето си към преходното и да търсим вечното у Аллах.
• Той ни показва всемогъществото на Аллах, Който е в състояние да раздвижи и разпръсне най-твърдото творение. Това укрепва вярата ни в Неговата сила и в истинността на Деня на възкресението.
• Аятът ни подтиква към размисъл и подготовка за отвъдния живот, защото всичко материално ще изчезне, а ще останат само делата ни.
• В него има милост и предупреждение: Аллах ни известява за този Ден, за да се върнем към Него с покаяние и добри дела, преди да е станало твърде късно.