Сура Аль-Бурудж — Стих 3

1. Обяснение на думите в аята:

• وَشَاهِدٍ (уа ша̄хидин): свидетел — този, който присъства и вижда, и свидетелства за нещо.
• وَمَشْهُودٍ (уа машхӯдин): този, за когото се свидетелства — онзи, който е присъстващ, видян и за когото се дава свидетелство.

1. Тълкувание на аята:

Аллах, Всемогъщият, се заклева в свидетеля и в онзи, за когото се свидетелства. Това е част от поредицата клетви в началото на сурата — заклева се в небето, в Деня на възкресението и в тези два вида свидетелство. Според тълкувателите свидетелят обхваща всеки, който свидетелства — като пророка, който свидетелства за своята общност, и като деня на петъчната молитва, който свидетелства за делата на хората. А онзи, за когото се свидетелства, обхваща всеки, за когото се дава свидетелство — като общността, за която свидетелства нейният пророк, и като деня на Арафа, който хората посещават и за който ангелите свидетелстват. Това е образно представяне, а Аллах се заклева във всичко, което е свидетел и всичко, за което се свидетелства. Заклеването на Аллах в Неговите творения показва тяхната важност и величието на онова, в което се заклева, а също и че само Аллах има право да се заклева в каквото пожелае, докато на творението не е позволено да се заклева в нищо друго освен в Аллах.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че всичко в този свят е свидетел и за всичко се свидетелства — делата ни не са скрити и никой не може да избяга от истината.
• Напомня ни за величието на Аллах, Който се заклева в Своите творения, и за важността на дните и моментите, в които се извършват добри дела, като петъка и деня на Арафа.
• Насърчава ни да бъдем честни и искрени, защото знаем, че има свидетели за нашите постъпки и че всичко ще бъде отчетено.
• Показва ни, че Коранът говори с ясни и красиви образи, за да ни насочи към размисъл и добри дела, и че ислямът цени справедливостта и истината.