Сура Аль-Фаджр — Стих 15

1. Обяснение на думите в аята:

• ابْتَلَاهُ: изпита го, подложи го на проверка.
• أَكْرَمَهُ: оказа му чест, даде му достойнство и блага.
• نَعَّمَهُ: обсипа го с благодати и удоволствия, даде му охолен живот.
• رَبِّي أَكْرَمَنِ: „Господът ми ме почете“ – тоест смята, че това е награда за неговата стойност.

1. Тълкувание на аята:

Когато Аллах изпита човека с благодат – дава му богатство, деца, положение и охолен живот – мнозина хора веднага си въобразяват, че това е доказателство за тяхната значимост пред Аллах. Те казват: „Господът ми ме почете“, сякаш благата са знак, че заслужават това и че са сред приближените на Аллах. Но това е погрешно разбиране. Благодатта в земния живот не е задължително доказателство за благоразположението на Аллах; тя е изпитание – проверка дали човекът ще бъде благодарен и ще използва даденото по правилния начин, или ще се възгордее и ще забрави своя Господ. Истинската чест пред Аллах е в благочестието и вярата, а не в количеството на материалните придобивки.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи да не съдим за хората по земните им блага – богатството и охолството не са мерило за близост до Аллах.
• Напомня ни, че всичко, което имаме, е изпитание и дар от Аллах, за който ще носим отговорност.
• Насърчава ни към благодарност и смирение, вместо към гордост и самонадеяност.
• Показва мъдростта на Корана, който лекува човешката душа и я води към истинската чест – вярата и добрите дела.
• Кара ни да се замислим: истинският успех е в онова, което остава при Аллах, а не в преходните удоволствия на този свят.