Сура Аль-Фаджр — Стих 16

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• ابْتَلَاهُ (ибталя̄ху): изпита го, подложи го на изпитание.
• فَقَدَرَ (факадара): стесни, ограничи, отмери оскъдно.
• رِزْقَهُ (ризкаху): неговото препитание, средствата му за живот.
• أَهَانَنِ (аха̄нан): унижи ме, оскърби ме, донесе ми унижение.

1. Тълкувание на аята:

А когато Аллах изпита човека и стесни препитанието му, като му даде оскъдно средства за живот, той поради слабостта на вярата си и поради неразбирането на мъдростта на изпитанието започва да казва: „Господът ми ме унижи.“ Той мисли, че щом препитанието му е стеснено, това означава, че е презрян пред Аллах и че Аллах го е оставил. Но това е погрешно разбиране, защото и богатството, и бедността са изпитания от Аллах. Аллах изпитва Своите раби и с даване, и с отнемане, за да види кой ще бъде благодарен и кой ще бъде търпелив. Бедността не е непременно знак за унижение или за гняв от страна на Аллах, както и богатството не е непременно знак за близост до Него. Истинската чест е в богобоязливостта и в търпението, а не в изобилието на земните блага.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че не бива да съдим за положението си пред Аллах само по земните блага. Богатството и бедността са изпитания, а не мерило за достойнство.
• Той ни възпитава в търпение и доволство от това, което Аллах ни е отредил, и ни пази от погрешната мисъл, че оскъдицата е унижение.
• Напомня ни, че Аллах е Мъдър във всичко, което прави, и че зад всяко стеснение или разширяване на препитанието стои божествена мъдрост.
• Насърчава ни да търсим истинската чест в богобоязливостта, в благодарността при изобилие и в търпението при нужда, защото така сърцето остава свързано с Аллах във всяко положение.
• Показва ни красотата на Корана, който лекува погрешните представи на човека и го води към правилно разбиране за живота, за изпитанията и за истинската стойност на човека пред неговия Господ.