Сура Ат-Тауба — Стих 116

1. Пояснение на думите в аята:

• مُلْكُ (мулк): владение, пълна власт и господство.
• وَلِيٍّ (уали): покровител, закрилник, който се грижи за делата и интересите.
• نَصِيرٍ (насир): помощник, който дава подкрепа и защита срещу зло и врагове.

1. Тълкувание на аята:

Наистина Аллах е единственият Собственик и Владетел на небесата и земята. Той притежава пълна власт над тях и нищо не се случва извън Неговата воля. Няма Той съдружник в творението, в управлението, в законодателството и в правото да бъде обожаван. Той дава живот на когото пожелае и причинява смърт на когото пожелае – никой друг не притежава тази способност. И освен Аллах, о, хора, вие нямате нито покровител, който да се грижи за вашите дела, нито помощник, който да ви защити от зло и да ви подкрепи срещу вашите врагове. Цялата власт, грижа и помощ идват единствено от Него.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Осъзнаването, че Аллах е единственият Владетел на всичко, ни учи да се обръщаме само към Него с надежда и страх, и да не разчитаме на никого другиго за покровителство и помощ.
• Знанието, че Той дава живот и смърт, ни напомня за Неговата безгранична сила и за нашата пълна зависимост от Него – това смекчава сърцата и увеличава смирението.
• Вярата, че нямаме друг закрилник и помощник освен Аллах, ни носи утеха и сигурност: дори когато всички хора ни изоставят, Той остава с нас.
• Този аят ни кани да се доверим на Аллах, да Го обикнем и да следваме Неговия път, защото в Неговата власт и милост има истинско спокойствие и спасение.