Сура Ат-Тауба — Стих 86

1. Обяснение на думите в аята:

• „سُورَةٌ“ (сура) — глава от Корана.
• „أُولُو الطَّوْلِ“ (улу-т-таул) — онези, които притежават богатство и изобилие, способните и имащите възможност.
• „ذَرْنَا“ (зарна) — остави ни, позволи ни.
• „الْقَاعِدِينَ“ (ал-ка'идин) — седящите, т.е. онези, които остават назад и не излизат на бой, като слабите и имащите извинение.

1. Тълкуване на аята:

Когато Аллах низпосла на Своя пророк Мухаммед (с.а.с.) сура от Корана, която повелява вяра в Аллах и искреност към Него, и призовава към джихад заедно с Неговия пратеник, тогава богатите и заможните сред лицемерите идваха при теб, о, Пратенико, и искаха разрешение да не излязат на бой. Те казваха: „Остави ни да останем с онези, които седят вкъщи — слабите, болните и имащите извинение.“ Те не искаха да излязат на пътя на Аллах, въпреки че имаха сила и средства, и предпочетоха да бъдат с тези, които остават назад.

1. Поуки от аята:

• Вярата в Аллах и джихадът на пътя на Аллах са сред най-важните повеления, които Коранът утвърждава.
• Лицемерите с богатство и възможности често търсят извинения, за да избегнат изпитанията и жертвите, свързани с вярата.
• Истинската вяра изисква готовност за действие и жертва, а не само думи и търсене на оправдания.
• Аллах разкрива състоянието на лицемерите, за да предпази вярващите от тяхното влияние и да ги насърчи към искреност и постоянство.
• Ислямът цени честността и смелостта в изпълнението на задълженията, и предупреждава срещу избягването им от страх или корист.