Сура Ат-Тауба — Стих 92

1. Обяснение на думите в аята:

• وَلَا عَلَى الَّذِينَ – „и не (има грях) върху онези, които“: изразът продължава от предишния аят и означава, че и тези хора не носят вина.
• إِذَا مَا أَتَوْكَ – „когато дойдат при теб“: обръщение към Пророка (с.а.с.), който е в Медийна.
• لِتَحْمِلَهُمْ – „за да ги натовариш (превозиш)“: те идват да поискат превозни средства или животни, с които да отидат на джихад.
• قُلْتَ لَا أَجِدُ مَا أَحْمِلُكُمْ عَلَيْهِ – „ти каза: не намирам това, на което да ви натоваря“: Пророкът (с.а.с.) им отговаря, че няма налични животни или средства за превоз.
• تَوَلَّوا – „те се обърнаха (и си тръгнаха)“: те се оттеглиха разочаровани.
• وَأَعْيُنُهُمْ تَفِيضُ مِنَ الدَّمْعِ – „а очите им преливат от сълзи“: те плачеха силно от мъка.
• حَزَنًا أَلَّا يَجِدُوا مَا يُنفِقُونَ – „от тъга, че не намират какво да похарчат“: причината за сълзите им беше, че нямаха средства да допринесат за делото на Аллах.

1. Тълкувание на аята:

Този аят продължава да говори за онези, които са били извинени от участие в битката. След като споменава слабите, болните и бедните, които нямат възможност да се сражават, Коранът добавя и друга група – онези искрени вярващи, които идват при Пророка (с.а.с.) с молба да им осигури превоз, за да могат да се присъединят към джихада. Когато той им казва, че не разполага с животни или средства, с които да ги изпрати, те си тръгват натъжени, а очите им се пълнят със сълзи. Те плачат не защото са принудени да останат, а защото не могат да намерят какво да похарчат в името на Аллах и не могат да участват в свещената борба. Тези хора са известни като „плачещите“ (ал-баккун). Аятът ясно показва, че те не заслужават упрек или наказание, защото са направили всичко по силите си и единственото, което ги е спряло, е липсата на средства. Тяхната искреност и силно желание да служат на Аллах са доказателство за тяхната вяра и преданост.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Ислямът е религия на милостта и справедливостта – Аллах не товари душата с повече, отколкото тя може да понесе. Всеки, който искрено желае добро, но е възпрепятстван от обстоятелства извън неговия контрол, не носи грях.
• Искреното намерение има огромна стойност пред Аллах. Тези хора не успяха да излязат на джихад, но тяхната тъга и сълзи заради това показват тяхната дълбока вяра и любов към Аллах и Неговия Пратеник.
• Сълзите от страх от Аллах и от тъга, че не можеш да изпълниш добро дело, са знак за живо сърце и истинска вяра.
• Коранът не оставя никого без утеха – дори онези, които остават назад поради липса на средства, получават оправдание и уверение, че не са виновни.
• Вярващите трябва да съчувстват и да подкрепят онези, които искрено желаят да правят добро, но са ограничени от бедност или други пречки.
• Този аят ни учи, че ислямът не е бреме, а път на лекота и състрадание, и че Аллах вижда сърцата, а не само делата.