Сура Ат-Тауба — Стих 93

1. Обяснение на думите в аята:

• „السَّبِيلُ“ (ас-сабӣл): означава пътят, но тук се употребява в смисъл на укор, порицание и отговорност, тоест вината и упрекът падат върху определени хора.
• „يَسْتَأْذِنُونَكَ“ (яста'зинунака): искат твоето разрешение, обръщат се към теб за позволение да останат назад.
• „أَغْنِيَاءُ“ (агния'): богати, онези, които притежават средства и възможности.
• „الْخَوَالِفِ“ (ал-хауалиф): онези, които остават назад – жените, децата, старците и хората с уважителни извинения.
• „طَبَعَ“ (таба'а): запечата, постави печат.
• „فَهُمْ لَا يَعْلَمُونَ“ (фахум лā я'ламун): те не знаят, не осъзнават.

1. Тълкуване на аята:

След като Всевишният Аллах вече беше споменал, че хората с уважителни извинения – слабите, болните и бедните, които не могат да се снабдят с необходимото за битка – не подлежат на упрек, в този аят Той посочва кой всъщност заслужава порицание и отговорност. Това са онези, които идват при Пратеника, салляллаху алейхи уа саллям, и искат разрешение да останат назад от джихада, въпреки че са богати и разполагат с всички средства и възможности да тръгнат. Те не са принудени от немотия или слабост, а по собствен избор предпочитат да останат със жените, децата и немощните, като се задоволяват с унижението и низостта на това положение. Те приемат за себе си да бъдат сред онези, които изостават, и така сами избират позора и загубата на голямото добро, което се крие в борбата по пътя на Аллах.

Затова Аллах е запечатал сърцата им – поставил е печат върху тях заради тяхното лицемерие и упорство, така че истината вече не прониква в тях и увещанието не им въздейства. Поради този печат те не осъзнават какво е истинското им благо, за да го изберат, и не разбират какво е пагубното за тях, за да го избягват. Те не знаят какви последици – както в религията, така и в земния живот – ще донесе тяхното оставане назад и тяхното неизпълнение на дълга да излязат заедно с Пратеника.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва колко справедлив е ислямът: той не упреква слабите и бедните, които наистина не могат, а държи отговорни само онези, които имат възможност и въпреки това избират да останат назад. Това е религия на милост и справедливост, която отчита реалните възможности на всеки човек.
• Ислямът цени искреността и стремежа към добро. Той не приема, че човек с възможности трябва да предпочита унижението и бездействието пред достойнството на усилието и саможертвата по пътя на Аллах.
• Аятът ни предупреждава, че грехът и упорството могат да доведат до запечатване на сърцето – състояние, в което човек вече не различава доброто от злото. Това ни подтиква да пазим сърцата си меки и отворени за истината, да не отлагаме добрите дела и да не търсим извинения, когато сме способни да помогнем.
• В него има насърчение да не подражаваме на онези, които изостават от доброто, а да бъдем сред първите, които се отзовават на призива на Аллах и Неговия Пратеник. Това е пътят към истинския успех и към сърце, изпълнено със светлина и знание.
• Коранът ни учи да гледаме на последиците от делата си – както в този свят, така и в отвъдния – и да избираме онова, което ни носи полза пред Аллах, а не онова, което ни носи краткотрайно удобство и вечна загуба.