Сура Ат-Тин — Стих 8

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение:

• أَلَيْسَ (а-лейса): въпросителна частица, която има значение на утвърждение — „Нали не е така, че...?“ Тя подканя слушателя да потвърди онова, което вече знае в душата си.
• اللَّهُ (Аллах): Всевишният Бог, Създателят и Господарят на всичко.
• بِأَحْكَمِ (би-ахками): „най-мъдрият“, „най-справедливият в отсъждането“. Думата е име за превъзходство, образувано от корена „х-к-м“, който носи значенията както на „мъдрост“, така и на „съдене, отсъждане“.
• الْحَاكِمِينَ (ал-хакимин): „съдниците“, „онези, които отсъждат“. Изразът „أَحْكَمُ الْحَاكِمِينَ“ означава „Най-мъдрият и най-справедливият от всички, които отсъждат“.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах задава въпрос, чийто отговор е ясен и вложен в самия него: Нима Аллах, Който е установил Деня на възкресението като ден за разплата между хората, не е Най-мъдрият и Най-справедливият от всички съдници? Разбира се, че е така. Неговото отсъждане е съвършено, Неговата мъдрост е безкрайна, и никое решение не може да противоречи на Неговата справедливост.

Този въпрос идва, за да събуди разума и съвестта: нима е възможно Аллах да сътвори човека, да му даде разум, да му изпрати пророци и книги, да му покаже пътя на доброто и злото — и после да го остави безкрайно без отговорност, без сметка и без възмездие? Нима Той ще остави праведния и потиснатия без награда, а потисника и нечестивия без наказание? Това не подобава на Неговата мъдрост и справедливост. Затова Той е определил Деня на възкресението, в който всеки ще получи точно това, което заслужава: добротворецът — добро, а злотворецът — според делата му.

Самият израз „Най-мъдрият от съдниците“ събира в себе си две неща: съвършено знание и съвършена справедливост. Аллах знае всичко — и явното, и скритото — и съди с абсолютна справедливост, без да онеправдава никого дори с тежестта на прашинка. Неговото решение не може да бъде отменено, нито оспорено, нито поправено, защото Неговата мъдрост е върховна и всеобхватна.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Този кратък аят лекува сърцето на всеки, който е бил онеправдан или е страдал несправедливо. Той уверява, че има Върховен Съдия, Който вижда всичко и ще въздаде правото на всеки.
• Аятът показва колко дълбоко Корана разбира човешката природа: човекът копнее за справедливост, а Коранът му отговаря, че справедливостта е гарантирана от Аллах.
• Той ни учи, че животът не е безсмислен и че делата ни имат тежест. Това ни подтиква към добро и ни пази от зло.
• Въпросът в аята е нежен и мъдър — той не налага, а подканя разума да размисли и сърцето да се увери. Това е красотата на кораничния стил: убеждава с мъдрост, а не със сила.
• Всеки, който размисли върху този аят, открива, че вярата в Аллах и в Деня на възмездието не е бреме, а източник на надежда, утеха и сигурност, че никое добро няма да бъде забравено и никое зло няма да остане ненаказано.