Сура Ат-Тин — Стих 7

1. Обяснение на думите в аята:

— „فَمَا“ (фа-ма̄): „Тогава какво?“ — въпросителна частица, изразяваща укор и изобличение.

— „يُكَذِّبُكَ“ (юказзибука): „те кара да отричаш“ — тоест какво те подтиква към отричане?

— „بَعْدُ“ (ба‘ду): „след това“ — след като вече са се явили ясните доказателства.

— „بِالدِّينِ“ (бид-дӣн): „в Съда“ — тук означава въздаянието, разплатата и отвъдния живот.

1. Тълкувание на аята:

След като Всевишният Аллах е положил клетва с Тин и Зейтун, с планината Синай и с този сигурен град, и след като е споменал сътворението на човека в най-прекрасен вид, Той задава въпрос, който е едновременно укор и изобличение: какво те подтиква, о човече, след всички тези ясни доказателства за могъществото на Аллах, да отричаш възкресението, съда и въздаянието? Нима Този, Който е сътворил човека от нищо и го е изваял в най-добра форма, не е способен да го върне към живот и да го съди? Доказателствата за силата на Аллах са толкова очевидни, че няма никакво основание за отричане. Този въпрос не търси отговор, а цели да разбуди съвестта и да покаже, че отричането на Съда е неразумно и неоправдано.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

— Аятът показва колко разумна и логична е вярата във възкресението: щом Аллах е сътворил човека в началото, то възстановяването му е още по-лесно за Него.

— Той подтиква човека да размишлява върху знаменията около себе си и да не отхвърля истината след като вече я е видял.

— Въпросът в аята е израз на милост, защото ни кани да се върнем към правия път, преди да е станало твърде късно.

— Коранът говори с ясни и убедителни доводи, което прави вярата в него естествена за всяко отворено сърце.