Сура Аз-Зальзаля — Стих 4

1. Обяснение на думите в аята:

• „يَوْمَئِذٍ“ (йаума’изин) — „в този Ден“, тоест в Деня на Страшния съд.
• „تُحَدِّثُ“ (тухаддису) — „разказва“, „говори“, „съобщава“.
• „أَخْبَارَهَا“ (ахбараха) — „своите вести“, „своите известия“, това, което се е случило върху нея.

1. Тълкуване на аята:

В този велик Ден — Деня на Възкресението — земята ще заговори и ще съобщи всичко, което е било извършено върху нея: добро или зло. Тя ще разкаже своите вести и ще свидетелства за делата на хората, които са живели и работили на нея. Това ще стане по повелята на Аллах, Който ще ѝ заповяда да говори и да извести онова, което хората са сторили. Земята ще бъде свидетел за делата на своите обитатели — тя ще посочи кой какво е извършил, без да пропусне нищо. Така в онзи Ден никой няма да може да отрече или да скрие постъпките си, защото самата земя ще разкрие истината за тях.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни напомня, че делата ни не остават скрити — дори земята, върху която ходим, ще свидетелства за тях. Това ни подтиква към искреност и старание в добрите дела.
• Осъзнаването, че ще има Ден на равносметка, изпълва сърцето с отговорност и ни насърчава да се стремим към добро и да се пазим от зло.
• Аятът показва величието и справедливостта на Аллах — Той е способен да накара и земята да говори, за да се установи истината. Това засилва вярата в могъществото на Създателя.
• Той ни учи, че нищо не се губи пред Аллах — всяко добро дело ще бъде отчетено и възнаградено, а всяко зло ще бъде разкрито. Това е стимул да правим добро и да избягваме лошото.
• Коранът ни разкрива реалности от отвъдното, които ни помагат да живеем с ясна цел и да се подготвим за срещата с нашия Господ.