اقْتَرَبَتِ السَّاعَةُ وَانشَقَّ الْقَمَرُ(1) Наближи Часът и се разцепи луната. |
وَإِن يَرَوْا آيَةً يُعْرِضُوا وَيَقُولُوا سِحْرٌ مُّسْتَمِرٌّ(2) Но и да видят знамение, те се отдръпват и казват: “Продължителна магия.” |
وَكَذَّبُوا وَاتَّبَعُوا أَهْوَاءَهُمْ ۚ وَكُلُّ أَمْرٍ مُّسْتَقِرٌّ(3) И го взимат за лъжа, и следват своите страсти. Но за всяко дело има край. |
وَلَقَدْ جَاءَهُم مِّنَ الْأَنبَاءِ مَا فِيهِ مُزْدَجَرٌ(4) Дойдоха вече при тях вести, които да ги възпират, |
حِكْمَةٌ بَالِغَةٌ ۖ فَمَا تُغْنِ النُّذُرُ(5) зряла мъдрост [- Коранът] - ала безполезни са за тях предупредителите. |
فَتَوَلَّ عَنْهُمْ ۘ يَوْمَ يَدْعُ الدَّاعِ إِلَىٰ شَيْءٍ نُّكُرٍ(6) Затова се отвърни от тях [о, Мухаммад]! В Деня, когато зовящият призове към нещо ужасно, |
خُشَّعًا أَبْصَارُهُمْ يَخْرُجُونَ مِنَ الْأَجْدَاثِ كَأَنَّهُمْ جَرَادٌ مُّنتَشِرٌ(7) те със сведен поглед ще излязат от гробовете като пръснати скакалци, |
مُّهْطِعِينَ إِلَى الدَّاعِ ۖ يَقُولُ الْكَافِرُونَ هَٰذَا يَوْمٌ عَسِرٌ(8) забързани към зовящия. Ще кажат неверниците: “Това е тежък Ден.” |
۞ كَذَّبَتْ قَبْلَهُمْ قَوْمُ نُوحٍ فَكَذَّبُوا عَبْدَنَا وَقَالُوا مَجْنُونٌ وَازْدُجِرَ(9) Отричаше преди тях и народът на Нух. Отричаха Нашия раб и казваха: “Той е луд!”, и бе прогонен с крясъци. |
فَدَعَا رَبَّهُ أَنِّي مَغْلُوبٌ فَانتَصِرْ(10) Тогава призова той своя Господ: “Аз съм победен, помогни ми!” |
فَفَتَحْنَا أَبْوَابَ السَّمَاءِ بِمَاءٍ مُّنْهَمِرٍ(11) И разтворихме Ние вратите на небето със струяща вода, |
وَفَجَّرْنَا الْأَرْضَ عُيُونًا فَالْتَقَى الْمَاءُ عَلَىٰ أَمْرٍ قَدْ قُدِرَ(12) и сторихме да бликнат извори от земята, и водите се срещнаха за предопределена повеля. |
وَحَمَلْنَاهُ عَلَىٰ ذَاتِ أَلْوَاحٍ وَدُسُرٍ(13) А него понесохме върху [Ковчега от] дъски и гвоздеи, |
تَجْرِي بِأَعْيُنِنَا جَزَاءً لِّمَن كَانَ كُفِرَ(14) плаващ пред Очите Ни - въздаяние за онзи, който бе отричан. |
وَلَقَد تَّرَكْنَاهَا آيَةً فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍ(15) И оставихме това за знамение, но има ли кой да се поучи? |
فَكَيْفَ كَانَ عَذَابِي وَنُذُرِ(16) И какво бе Моето мъчение и Моето предупреждение! |
وَلَقَدْ يَسَّرْنَا الْقُرْآنَ لِلذِّكْرِ فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍ(17) И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи? |
كَذَّبَتْ عَادٌ فَكَيْفَ كَانَ عَذَابِي وَنُذُرِ(18) И адитите отричаха. И какво бе Моето мъчение и Моето предупреждение! |
إِنَّا أَرْسَلْنَا عَلَيْهِمْ رِيحًا صَرْصَرًا فِي يَوْمِ نَحْسٍ مُّسْتَمِرٍّ(19) Изпратихме срещу тях вихър в ден на непрестанно злочестие, |
تَنزِعُ النَّاسَ كَأَنَّهُمْ أَعْجَازُ نَخْلٍ مُّنقَعِرٍ(20) изтръгващ хората, сякаш са стволове на изскубнати палми. |
فَكَيْفَ كَانَ عَذَابِي وَنُذُرِ(21) И какво бе Моето мъчение и Моето предупреждение! |
وَلَقَدْ يَسَّرْنَا الْقُرْآنَ لِلذِّكْرِ فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍ(22) И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи? |
كَذَّبَتْ ثَمُودُ بِالنُّذُرِ(23) И самудяните отричаха предупредителите. |
فَقَالُوا أَبَشَرًا مِّنَّا وَاحِدًا نَّتَّبِعُهُ إِنَّا إِذًا لَّفِي ضَلَالٍ وَسُعُرٍ(24) И рекоха: “Нима човек от нас ще последваме? Тогава ние ще изпаднем в заблуда и безумие. |
أَأُلْقِيَ الذِّكْرُ عَلَيْهِ مِن بَيْنِنَا بَلْ هُوَ كَذَّابٌ أَشِرٌ(25) Нима на него бе разкрито Поучението сред нас? Не, той е надменен лъжец.” |
سَيَعْلَمُونَ غَدًا مَّنِ الْكَذَّابُ الْأَشِرُ(26) Утре ще научат кой е надменен лъжец. |
إِنَّا مُرْسِلُو النَّاقَةِ فِتْنَةً لَّهُمْ فَارْتَقِبْهُمْ وَاصْطَبِرْ(27) Изпращаме Ние камилата като изпитание за тях. Наблюдавай ги и търпи! |
وَنَبِّئْهُمْ أَنَّ الْمَاءَ قِسْمَةٌ بَيْنَهُمْ ۖ كُلُّ شِرْبٍ مُّحْتَضَرٌ(28) И ги извести, че водата е поделена между [нея и] тях! И пиенето на всеки е разпределено. |
فَنَادَوْا صَاحِبَهُمْ فَتَعَاطَىٰ فَعَقَرَ(29) Но извикаха техен другар и той се зае, и я закла. |
فَكَيْفَ كَانَ عَذَابِي وَنُذُرِ(30) И какво бе Моето мъчение и Моето предупреждение! |
إِنَّا أَرْسَلْنَا عَلَيْهِمْ صَيْحَةً وَاحِدَةً فَكَانُوا كَهَشِيمِ الْمُحْتَظِرِ(31) Изпратихме срещу тях само един Вик и станаха като сухите сламки на сеното. |
وَلَقَدْ يَسَّرْنَا الْقُرْآنَ لِلذِّكْرِ فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍ(32) И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи? |
كَذَّبَتْ قَوْمُ لُوطٍ بِالنُّذُرِ(33) И народът на Лут отричаше предупредителите. |
إِنَّا أَرْسَلْنَا عَلَيْهِمْ حَاصِبًا إِلَّا آلَ لُوطٍ ۖ نَّجَّيْنَاهُم بِسَحَرٍ(34) Изпратихме срещу тях ураган от камъни, освен за семейството на Лут. Спасихме ги на развиделяване - |
نِّعْمَةً مِّنْ عِندِنَا ۚ كَذَٰلِكَ نَجْزِي مَن شَكَرَ(35) благодеяние от Нас. Така въздаваме на онзи, който е признателен. |
وَلَقَدْ أَنذَرَهُم بَطْشَتَنَا فَتَمَارَوْا بِالنُّذُرِ(36) Той ги предупреди за Нашето мъчение, но те се усъмниха в предупреждението. |
وَلَقَدْ رَاوَدُوهُ عَن ضَيْفِهِ فَطَمَسْنَا أَعْيُنَهُمْ فَذُوقُوا عَذَابِي وَنُذُرِ(37) И поискаха от него да ги допусне до гостите си, но ослепихме очите им. Вкусете Моето мъчение и Моето предупреждение! |
وَلَقَدْ صَبَّحَهُم بُكْرَةً عَذَابٌ مُّسْتَقِرٌّ(38) И рано сутринта ги сполетя трайно мъчение. |
فَذُوقُوا عَذَابِي وَنُذُرِ(39) Вкусете Моето мъчение и Моето предупреждение! |
وَلَقَدْ يَسَّرْنَا الْقُرْآنَ لِلذِّكْرِ فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍ(40) И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи? |
وَلَقَدْ جَاءَ آلَ فِرْعَوْنَ النُّذُرُ(41) Предупредителите дойдоха и при хората на Фараона, |
كَذَّبُوا بِآيَاتِنَا كُلِّهَا فَأَخَذْنَاهُمْ أَخْذَ عَزِيزٍ مُّقْتَدِرٍ(42) [но] те взеха за лъжа всичките Ни знамения. Затова ги сграбчихме, както подобава на всесилен, всемогъщ. |
أَكُفَّارُكُمْ خَيْرٌ مِّنْ أُولَٰئِكُمْ أَمْ لَكُم بَرَاءَةٌ فِي الزُّبُرِ(43) Нима вашите неверници са по-добри от онези, или за вас има оневиняване в Писанията? |
أَمْ يَقُولُونَ نَحْنُ جَمِيعٌ مُّنتَصِرٌ(44) Или казват: “Не сме ли ние непобедимо множество?” |
سَيُهْزَمُ الْجَمْعُ وَيُوَلُّونَ الدُّبُرَ(45) Ще бъде разгромено множеството и ще обърне то гръб в бяг. |
بَلِ السَّاعَةُ مَوْعِدُهُمْ وَالسَّاعَةُ أَدْهَىٰ وَأَمَرُّ(46) Часът е обещаният им срок. Часът е най-злочестият и най-горчивият. |
إِنَّ الْمُجْرِمِينَ فِي ضَلَالٍ وَسُعُرٍ(47) Престъпниците ще са в заблуда и безумие |
يَوْمَ يُسْحَبُونَ فِي النَّارِ عَلَىٰ وُجُوهِهِمْ ذُوقُوا مَسَّ سَقَرَ(48) в Деня, когато бъдат влачени по лице в Огъня: “Вкусете допира на Ада!” |
إِنَّا كُلَّ شَيْءٍ خَلَقْنَاهُ بِقَدَرٍ(49) Ние всяко нещо сътворихме с мяра. |
وَمَا أَمْرُنَا إِلَّا وَاحِدَةٌ كَلَمْحٍ بِالْبَصَرِ(50) Нашата повеля се изпълнява, докато мигне окото. |
وَلَقَدْ أَهْلَكْنَا أَشْيَاعَكُمْ فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍ(51) Вече погубихме подобните на вас. Но има ли кой да се поучи? |
وَكُلُّ شَيْءٍ فَعَلُوهُ فِي الزُّبُرِ(52) И всяко нещо, което са вършили, го има в писанията. |
وَكُلُّ صَغِيرٍ وَكَبِيرٍ مُّسْتَطَرٌ(53) Всичко, малко или голямо, е записано. |
إِنَّ الْمُتَّقِينَ فِي جَنَّاتٍ وَنَهَرٍ(54) Богобоязливите ще пребъдат сред градини и реки - |
فِي مَقْعَدِ صِدْقٍ عِندَ مَلِيكٍ مُّقْتَدِرٍ(55) истинно обещание при Владетеля, Всемогъщия. |
أحمد العجمي
خالد الجليل
سعد الغامدي
سعود الشريم
عبد الباسط
عبد الله الجهني
علي الحذيفي
فارس عباد
ماهر المعيقلي
محمد جبريل
المنشاوي
الحصري
مشاري العفاسي
ناصر القطامي
ياسر الدوسري
