Сура Йунус — Стих 49

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• أَمْلِكُ (амлик): не владея, не разполагам, не мога да контролирам.
• ضَرًّا (даран): вреда, зло, страдание.
• نَفْعًا (наф‘ан): полза, добро, благополучие.
• أَجَلٌ (аджал): определен срок, крайна дата, време на завършване.
• يَسْتَأْخِرُونَ (яста’хирун): да се забавят, да останат след срока.
• يَسْتَقْدِمُونَ (ястакдимун): да изпреварят, да дойдат преди срока.

1. Тълкувание на аята:

Кажи, о, Пратенико, на тези, които искат от теб да ускориш наказанието или да ти се случи нещо, което не е по силите ти: Аз не притежавам за себе си никаква власт да отблъсна вреда или да си донеса полза – всичко това е в ръцете на Аллах и става единствено по Неговата воля. Ако аз не мога да помогна на себе си, как бих могъл да помогна на друг или да му навредя? И как бих могъл да зная скритото, когато то е само при Аллах?

За всяка общност, на която е обещано наказание или чийто живот трябва да приключи, има точно определен срок, който никой освен Аллах не знае. Когато този срок настъпи, те не могат да го отложат нито с миг, нито да го изпреварят. Затова не бързайте и не искайте наказанието да дойде по-рано – неговото време е предопределено и ще дойде точно когато Аллах е отсъдил.

1. Поуки от аята, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи на смирение и осъзнаване на нашата ограниченост – ние не владеем дори собствената си полза и вреда, а всичко е в ръцете на Аллах. Това ни освобождава от гордост и самонадеяност.
• Той ни показва, че Пророкът Мухаммад (с.а.с.) е бил човек, който не знае скритото и не притежава свръхестествени сили – това потвърждава истинността на неговото пророчество, защото той честно признава своята човешка слабост.
• Аятът ни успокоява: всичко има свой определен срок при Аллах. Нито бедствие, нито смърт, нито победа идват по-рано или по-късно от предопределеното. Това ни дава търпение и доверие в Аллах.
• Той ни подканя да не бързаме и да не искаме наказание за другите, а да се стремим към покаяние и добри дела, докато още имаме време.
• В него има призив да насочим надеждите и страховете си само към Аллах, защото Той е Единственият, който носи полза и вреда, и Той определя края на всяка общност. Това е пътят към истинската вяра и спокойствие на сърцето.