Сура Йунус — Стих 95

1. Пояснение на думите в аята:

• وَلَا تَكُونَنَّ (уа лā такунанна): „И не бъди никога“ – забрана в подсилена форма, отправена към Пророка, а чрез него и към всички вярващи.
• كَذَّبُوا (каззабӯ): „отричаха, смятаха за лъжа“ – тоест отхвърлиха истинността на Божиите знамения.
• بِآيَاتِ اللَّهِ (би-āйāти-Ллāх): „Божиите знамения“ – това включва Корана, пророческите доказателства и всички ясни знаци, които сочат към истината на Аллах.
• الْخَاسِرِينَ (ал-хāсирӣн): „губещите“ – онези, които губят себе си, своята вяра и своето отвъдно блаженство.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах се обръща към Своя Пророк с предупреждение да не бъде от онези, които отричат Божиите знамения и доказателства, защото тогава ще се окаже сред губещите. Този израз е подчертано предупреждение, което показва колко сериозно и опасно е отричането и съмнението в истината. То не означава, че Пророкът би могъл да извърши такова нещо – той е защитен от Аллах и непорочен, – а служи като строго наставление към хората, за да разберат тежестта на това грешно дело. Онези, които отхвърлят Божиите знамения, губят самите себе си: те пропиляват своята вяра и своя шанс за спасение и се насочват към гибел поради своето неверие. Затова вярващият трябва да стои твърдо на пътя на истината, да приема Божиите знамения с увереност и да не се приближава дори до съмнение, което би могло да го отведе към загуба.

1. Поуки, които правят исляма и Корана по-обични за хората:

• Аятът показва колко грижовен е Аллах към Своите раби: Той ги предупреждава ясно и милостиво, преди да са изпаднали в грешка.
• Ислямът цени истината и предпазва човека от съмнение и отричане, които водят до загуба в този свят и в отвъдния.
• Коранът не оставя вярващия в неведение, а му дава ясни насоки как да разпознава истината и как да остане на правия път.
• Всеки, който приеме Божиите знамения с вяра и смирение, печели себе си, своя мир и своето спасение – а това е истинската печалба, към която ислямът призовава всички хора.