Сура Йунус — Стих 96

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение:

• حَقَّتْ (хаqqат) – стана неизбежно, задължително, установи се твърдо.
• كَلِمَةُ رَبِّكَ (калимату раббика) – словото на твоя Господ, т.е. Неговото решение и присъда.
• لَا يُؤْمِنُونَ (ла ю'минун) – те не вярват, не приемат вярата.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че онези, за които словото на твоя Господ – о, Пратенико – вече е станало неизбежно, няма да повярват. Това означава, че Божието решение и присъда са се установили твърдо върху тях поради тяхната упоритост в неверието и отказ да приемат истината. Те са онези, за които е предопределено да умрат в неверие, защото сами са избрали този път и са настоявали на него. Затова те не вярват в знаменията на Аллах, не признават Неговото единство и не следват Неговия закон. Техният отказ не е поради липса на доказателства или яснота, а поради тяхната собствена закоравялост и арогантност. Словото на Аллах за тях е: „Тези са за Огъня и Аз не се грижа“ – тоест тяхната съдба е решена и те няма да намерят път към вярата.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че вярата е дар и милост от Аллах, и че човек трябва да се стреми към нея с искрено сърце и смирение, преди да е станало твърде късно.
• Той ни предупреждава, че упорството в греха и отхвърлянето на истината може да доведе до закоравяване на сърцето и до загуба на способността да вярваме.
• Насърчава ни да не отлагаме приемането на истината и да не позволяваме гордостта или ината да ни отдалечат от пътя на Аллах.
• Показва ни, че Коранът е ясен и истинен, и че всеки, който го чете с отворено сърце, ще намери в него напътствие и светлина.
• Напомня ни, че Аллах е справедлив и милостив, и че Той дава на всеки възможност да се обърне към Него, преди присъдата да стане окончателна.