Сура Аль-Адият — Стих 11

1. Пояснение на думите в аята:

• „إِنَّ“ (инна) — наистина, несъмнено.
• „رَبَّهُم“ (раббахум) — техният Господ, техният Създател и Господар.
• „بِهِمْ“ (бихим) — за тях, относно тях.
• „يَوْمَئِذٍ“ (йаума'изин) — в онзи Ден, тоест в Деня на възкресението и възмездието.
• „لَّخَبِيرٌ“ (лахабирун) — несъмнено Всезнаещ, напълно осведомен за всичко тяхно.

1. Тълкуване на аята:

Наистина техният Господ в онзи Ден е напълно осведомен за тях и за всичко, което са вършили. Нищо от делата на Неговите раби не е скрито от Него — нито явното, нито тайното. Той знае всичко за тях и ще ги възнагради или накаже според делата им. Макар Аллах да е Всезнаещ винаги и по всяко време, тук знанието Му е свързано specifically с Деня на възмездието, защото това е Денят, в който всеки ще получи справедливо въздаяние за своите постъпки. В това има предупреждение и заплаха за онези, които вършат зло, и уверение, че никое дело не остава без отчет пред Аллах.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че Аллах вижда и знае всичко, което правим, дори когато никой друг не ни вижда. Това ни насърчава към искреност и добро поведение във всички моменти от живота.
• Знанието, че ще бъдем възнаградени или наказани справедливо, дава на вярващия спокойствие и надежда — никое добро дело не се губи, и никое зло не остава безнаказано.
• Аятът ни напомня за милостта и справедливостта на Аллах: Той не е несправедлив към никого и не забравя нищо. Това ни подтиква да се обръщаме към Него с покаяние и да се стремим към добро, знаейки, че Той е близо и чува всичко.
• Вярата в Деня на възмездието и в това, че Аллах е Всезнаещ, изпълва сърцето с отговорност и с желание да следваме Корана и Сунната, за да заслужим Неговото доволство и Райската градина.