Сура Худ — Стих 50

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— عَادٍ (Аад): името на древен народ, на когото беше изпратен пророк Худ (мир нему).

— أَخَاهُمْ (техния брат): означава техен сънародник и роднина по кръв, а не по вяра.

— هُودًا (Худ): пророк, изпратен при народа Аад.

— اعْبُدُوا (покланяйте се): означава да признаете единствеността на Аллах и да Му се покланяте само на Него.

— مُفْتَرُونَ (измислящи лъжи): онези, които си измислят лъжа, като приписват на Аллах съдружници.

1. Тълкуване на аята:

И Аллах изпрати при народа Аад техния сънародник Худ (мир нему). Той им каза: „О, мой народе, покланяйте се само на Аллах и Му отдавайте чисто поклонение! Нямате друг бог, който заслужава да бъде обожаван, освен Него, Всевишния. Затова не Му придавайте никого за съдружник. Ако твърдите, че Той има съдружник или че някой друг заслужава поклонение, вие не сте нищо друго освен измислящи лъжи.“

Пророк Худ беше техен брат по род и по кръв, но не и по вяра, защото те бяха неверници. Той ги призова с ясно и просто послание: да насочат поклонението си единствено към Аллах, без да Му придават съдружници. Той им обясни, че няма друго божество, което истински да заслужава поклонение, освен Аллах, и че в твърдението им за други богове те просто лъжат и измислят неистини.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

— Аятът показва, че всички пророци са призовавали към едно и също нещо: поклонение само на Аллах. Това е общата основа на истинската вяра.

— Пророк Худ се обърна към своя народ с думите „О, мой народе“, което показва неговата загриженост, състрадание и искрено желание те да се спасят.

— Ислямът не е нещо чуждо или ново, а е продължение на призива на всички пророци преди Мухаммед (мир нему).

— Човекът е създаден да се покланя на Аллах, и в това поклонение има истинска свобода и достойнство, защото освобождава сърцето от робство на измислени божества.

— Коранът разказва историите на древните народи, за да поучим и да не повтаряме грешките им, и да последваме пътя на пророците.

— Призивът към единобожие е призив към истината и честност, докато многобожието е измислица и лъжа, както ясно се казва в аята.