Сура Йусуф — Стих 37

1. Обяснение на думите в аята:

— «طَعَامٌ تُرْزَقَانِهِ»: храна, която ви се дава като препитание.

— «نَبَّأْتُكُمَا»: ще ви известя, ще ви съобщя.

— «تَأْوِيلِهِ»: тълкуването и истинската същност на нещото.

— «مِلَّةَ»: религия, път и вяра.

— «الْآخِرَةِ»: Отвъдният живот, възкресението и равносметката.

1. Тълкуване на аята:

Юсуф (мир нему) каза на двамата затворници: „Няма да получите никаква храна, която ви се дава, без аз да ви разкрия значението и същността ѝ, преди тя да стигне до вас.“ Това знание не идва от гадателство, нито от астрология, а е от това, на което моят Господ ме е научил чрез откровение. След това Юсуф обясни причината за това благословено знание: той изостави религията на народ, който не вярва в Аллах и отрича Отвъдния живот, възкресението и равносметката. Той се обърна към вярата в Аллах и искреността в поклонението пред Него.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Аятът показва, че истинското знание и мъдростта идват от Аллах, а не от суеверия или гадателство. Това насърчава човека да търси знание по чист и честен път.

— Юсуф (мир нему) не се гордееше със знанието си, а го приписваше на своя Господ. Това учи на смирение и благодарност към Аллах.

— Отказът от пътя на неверниците и придържането към вярата в Аллах и Отвъдния живот е пътят на честта и достойнството.

— Аятът ни напомня, че вярата в Отвъдния живот е основа на истинската религия и че отричането ѝ отдалечава човека от истината.

— В него има насърчение да се учим, да търсим мъдрост и да използваме знанието си в помощ на другите, както Юсуф помогна на своите спътници в затвора.