Сура Йусуф — Стих 68

1. Обяснение на думите в аята:

• „وَلَمَّا دَخَلُوا“ – „И когато влязоха“: става дума за братята на Юсуф, които влязоха в Египет.
• „مِنْ حَيْثُ أَمَرَهُمْ أَبُوهُم“ – „откъдето им заповяда баща им“: от различни порти, както им беше наредил Якуб.
• „مَا كَانَ يُغْنِي عَنْهُم مِّنَ اللَّهِ مِن شَيْءٍ“ – „не можеше да ги избави от Аллах с нищо“: тяхното влизане през различни порти не можеше да отмени онова, което Аллах беше отредил.
• „إِلَّا حَاجَةً فِي نَفْسِ يَعْقُوبَ قَضَاهَا“ – „освен една нужда в душата на Якуб, която той изпълни“: това беше неговата загриженост и бащинска милост към тях.
• „وَإِنَّهُ لَذُو عِلْمٍ لِّمَا عَلَّمْنَاهُ“ – „И наистина той притежаваше знание от онова, на което Ние го научихме“: Якуб беше учен по вяра и по Божие откровение.
• „وَلَٰكِنَّ أَكْثَرَ النَّاسِ لَا يَعْلَمُونَ“ – „но повечето хора не знаят“: те не разбират дълбочината на Божието предопределение и мъдростта в Неговите заповеди.

1. Тълкувание на аята:

Когато братята на Юсуф влязоха в Египет през различни порти, точно както им беше заръчал баща им Якуб, това тяхно действие не можеше да ги предпази от това, което Аллах беше предопределил за тях. Влизането през отделни порти не беше средство за отблъскване на съдбата, а израз на една дълбока бащинска загриженост в душата на Якуб – той се страхуваше да не ги сполети зло или да не ги засегне лош поглед, и затова ги посъветва така. Той добре знаеше, че нищо не се случва извън волята на Аллах и че предпазните мерки сами по себе си не променят Божието решение, но въпреки това предприе причината, воден от милост и състрадание към синовете си.

Якуб, мир нему, беше човек с голямо знание за вярата и за Божиите повеления, което Аллах му беше разкрил. Той съчетаваше знанието с действието – знаеше, че всичко е в ръцете на Аллах, и въпреки това използва позволените средства. Обаче повечето хора не знаят тази истина и не разбират тънкостите на предопределението и мъдростта, която стои зад Божиите заповеди и изпитания.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че вярата в предопределението не означава бездействие. Напротив, ние сме призовани да предприемаме позволените причини, като същевременно се уповаваме на Аллах.
• Бащинската милост и загрижеността на Якуб към децата му е пример за това как ислямът цени семейството, състраданието и отговорността на родителите към децата им.
• Знанието, което Аллах дава на Своите праведни служители, е истинско богатство и светлина. То ни насърчава да търсим знание за религията и да го съчетаваме с добри дела.
• Аятът ни напомня, че мнозина хора не разбират дълбоката мъдрост на Божиите решения, но вярващият намира спокойствие в доверието към Аллах и в Неговата безкрайна мъдрост.
• Коранът разкрива пред нас историите на пророците, за да се поучим от тяхната вяра, търпение и упование на Аллах, и така да засилим любовта си към исляма и към Свещеното писание.