Сура Йусуф — Стих 80

1. Обяснение на думите в аята:

• اسْتَيْأَسُوا (истай'асу): загубили всякаква надежда, отчаяли се напълно.
• خَلَصُوا (халасу): отделиха се, уединиха се далеч от хората.
• نَجِيًّا (наджийян): тайно съвещание, поверителен разговор; думата обхваща както един, така и мнозина.
• مَوْثِقًا (маусикан): твърд договор, тържествено обещание, подсилено с клетва.
• فَرَّطتُمْ (фарратум): проявихте небрежност, съкратихте, не изпълнихте задължението си.
• أَبْرَحَ (абраха): да напусна, да се отделя от мястото.
• يَحْكُمَ اللَّهُ لِي (йахкумаллаху ли): Аллах да отсъди в моя полза.

1. Тълкувание на аята:

Когато братята изгубили всякаква надежда, че Юсуф ще отговори на молбата им и ще им върне брат им, те се отделили от хората и започнали тайно да се съвещават помежду си какво да предприемат. Тогава най-големият от тях по възраст казал: „Нима не знаете, че баща ви взе от вас твърдо обещание пред Аллах да върнете брат му при него, освен ако не бъдете обкръжени от нещо, което не можете да отблъснете? И преди това вие проявихте небрежност и неизпълнение спрямо Юсуф, като не удържахте обещанието си към баща си за него. Затова аз няма да напусна земята на Египет, докато баща ми не ми позволи да се върна при него, или докато Аллах не отсъди в моя полза и не ми даде възможност да взема брат си. А Аллах е най-добрият от съдиите — Той съди с истина и справедливост.“

1. Поуки от аята, които привличат хората към исляма и Корана:

• Аятът показва колко важна е вярността към обещанията и договорите, особено когато са дадени пред Аллах. Ислямът поставя честността и отговорността в основата на човешките отношения.
• Братята на Юсуф признават грешката си от миналото и това ни учи, че искреното признаване на грешките е път към поправяне и мъдрост.
• Най-големият брат проявява твърдост и решителност да не се върне без брат си, което показва силата на семейната връзка и уважението към родителите — ценности, дълбоко заложени в исляма.
• Аятът ни напомня, че когато всички човешки средства се изчерпят, истинската надежда остава в Аллах, Който е „най-добрият от съдиите“ и Който въздава справедливост.
• Коранът представя живи човешки истории с техните слабости и силни страни, което го прави близък и разбираем за всеки човек, и показва, че ислямът е религия на милосърдие, справедливост и надежда дори в най-трудните моменти.