Йусуф · 79/111
Превод Транслитерация — Сура Йусуф
قَالَ مَعَاذَ اللَّهِ أَن نَّأْخُذَ إِلَّا مَن وَجَدْنَا مَتَاعَنَا عِندَهُ إِنَّا إِذًا لَّظَالِمُونَ ۝٧٩
Qaala ma`aazal laahi an naakhuza illaa manw wajadnaa mataa`anaa `indahoo innaaa izal lazaalimoon
📖 На Български
Каза: “Опазил ни Аллах да вземем друг освен онзи, у когото си намерихме вещта. Тогава ще сме угнетители.”

M Mishary Rashid Alafasy ✓
M Mahmoud Khalil Al-Husary ✓
A Abdurrahman As-Sudais ✓
M Mohamed Siddiq Al-Minshawi ✓
A Abdul Basit Abdul Samad ✓
A Ali Al-Hudhaify ✓
A Ahmed ibn Ali al-Ajamy ✓
A Abu Bakr Ash-Shaatree ✓
M Muhammad Ayyoub ✓
A Abdullah Basfar ✓
A Abdullah Al-Juhani ✓
M Maher Al Muaiqly ✓
0:00
0:00
📜

Превод — Tafsir

  1. Обяснение на думите в аята:
  • مَعَاذَ اللَّهِ: израз, с който човек търси закрила и убежище при Аллах, тоест „Аллах да ме опази“.
  • مَتَاعَنَا: нашето имущество; тук става дума за царската чаша (мярката), която била скрита в чувала на Вениамин.
  • إِذًا: в такъв случай, тогава.
  • لَظَالِمُونَ: наистина сме от несправедливите, от онези, които престъпват границите на справедливостта.
  1. Тълкуване на аята:

Юсуф (мир нему) отговорил на братята си, които поискали да задържат друг вместо Вениамин, като казал: „Аллах да ме опази да постъпя несправедливо!“ Той обявил, че няма да задържи никого другиго освен онзи, в чийто багаж е намерена откраднатата вещ. Ако вземел невинен човек заради вината на друг, това би било явна несправедливост и потисничество. Юсуф изразил своята набожност и страх от Аллах, като отказал да накаже невинен човек. Той не казал „онзи, който открадна“, а „онзи, при когото намерихме вещта“ – предпазливост от прибързано обвинение и лъжа. Така той показал, че справедливостта изисква наказанието да падне само върху онзи, у когото е намерено доказателството, а не върху друг. Ако постъпел иначе, щял да бъде от онези, които угнетяват и нарушават правото.

  1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:
  • Аятът ни учи на върховна справедливост: никой не бива да бъде наказван за чужд грях. Това е принцип, който ислямът утвърждава и който вдъхновява уважение към божествения закон.
  • Юсуф (мир нему) показал благородство и страх от Аллах, като отказал да задържи невинен човек, дори когато братята му настоявали. Това ни насърчава да търсим истината и да не прибързваме с обвинения.
  • Изразът „Аллах да ме опази“ ни учи да търсим закрилата на Аллах във всяко трудно решение и да се пазим от несправедливост.
  • Ако човек постъпи несправедливо, той сам се поставя сред угнетителите, а ислямът ни призовава към противоположното – честност, милосърдие и зачитане на правата на другите.
  • Коранът разказва историите на пророците, за да ни даде пример за морал и богобоязливост. Четенето и размисълът над тези аятове ни помагат да обикнем Корана и да следваме неговите напътствия в ежедневието.


📜 Стих 77-81 — Сура Йусуф

77۞ قَالُوا إِن يَسْرِقْ فَقَدْ سَرَقَ أَخٌ لَّهُ مِن قَبْلُ ۚ فَأَسَرَّهَا يُوسُفُ فِي نَفْسِهِ وَلَمْ يُبْدِهَا لَهُمْ ۚ قَالَ أَنتُمْ شَرٌّ مَّكَانًا ۖ وَاللَّهُ أَعْلَمُ بِمَا تَصِفُونَ
Рекоха: “Ако той е откраднал, и негов брат преди крадеше.” И спотаи Юсуф това в душата си, и не им го разкри, каза си: “Вие сте в по-лошо положение. Аллах най-добре знае онова, което описвате.”
78قَالُوا يَا أَيُّهَا الْعَزِيزُ إِنَّ لَهُ أَبًا شَيْخًا كَبِيرًا فَخُذْ أَحَدَنَا مَكَانَهُ ۖ إِنَّا نَرَاكَ مِنَ الْمُحْسِنِينَ
Рекоха: “О, господарю, той има много стар баща. Вземи някой от нас вместо него! Виждаме, че наистина си от благодетелните.”
79قَالَ مَعَاذَ اللَّهِ أَن نَّأْخُذَ إِلَّا مَن وَجَدْنَا مَتَاعَنَا عِندَهُ إِنَّا إِذًا لَّظَالِمُونَ
Каза: “Опазил ни Аллах да вземем друг освен онзи, у когото си намерихме вещта. Тогава ще сме угнетители.”
80فَلَمَّا اسْتَيْأَسُوا مِنْهُ خَلَصُوا نَجِيًّا ۖ قَالَ كَبِيرُهُمْ أَلَمْ تَعْلَمُوا أَنَّ أَبَاكُمْ قَدْ أَخَذَ عَلَيْكُم مَّوْثِقًا مِّنَ اللَّهِ وَمِن قَبْلُ مَا فَرَّطتُمْ فِي يُوسُفَ ۖ فَلَنْ أَبْرَحَ الْأَرْضَ حَتَّىٰ يَأْذَنَ لِي أَبِي أَوْ يَحْكُمَ اللَّهُ لِي ۖ وَهُوَ خَيْرُ الْحَاكِمِينَ
И когато се отчаяха за него, те се отделиха да се посъветват. Големият от тях рече: “Не знаете ли, че вашият баща взе от вас обет пред Аллах, а по-рано нарушихте обещанието си за Юсуф? Не ще напусна тази земя, докато не ми позволи моят баща или Аллах не отсъди за мен. Той е Най-добрият съдник.
81ارْجِعُوا إِلَىٰ أَبِيكُمْ فَقُولُوا يَا أَبَانَا إِنَّ ابْنَكَ سَرَقَ وَمَا شَهِدْنَا إِلَّا بِمَا عَلِمْنَا وَمَا كُنَّا لِلْغَيْبِ حَافِظِينَ
Върнете се при баща си и кажете: “О, татко наш, твоят син открадна. Свидетелстваме само за онова, което знаем. И не сме пазители на неведомото.
ЙусуфКоран регистър
111Стих
MeccanRevelation
79Стих

Превод — Йусуф 79

Сура Йусуф Стих 79 - Четене, Слушайте, Превод, Български : Каза: “Опазил ни Аллах да вземем друг освен онзи, у…

Сура Стих 79/111 — Сура Йусуф يوسف (Meccan). Четене Слушайте Превод (Български). Слушайте: Сура Йусуф Слушайте, Сура Йусуф Превод, Сура Йусуф mp3, Сура Йусуф pdf. Стих 77–81. На Български: Türkçe.





Свещеният Коран


Tuesday, September 29, 2026

Don't forget us in your sincere prayers