Сура Ибрахим — Стих 43

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• مُهْطِعِينَ: бързащи, устремили се напред в страх и унижение.
• مُقْنِعِي رُءُوسِهِمْ: вдигнали главите си нагоре, без да ги навеждат.
• لَا يَرْتَدُّ إِلَيْهِمْ طَرْفُهُمْ: погледите им не се връщат към тях, тоест очите им остават широко отворени и вперени, без да мигат.
• وَأَفْئِدَتُهُمْ هَوَاءٌ: сърцата им са празни, лишени от разум и разбиране, сякаш в тях няма нищо.

1. Тълкуване на аята:

В Съдния ден нечестивите ще излязат от гробовете си и ще се втурнат с бързина към Зовящия, обзети от страх и покорство. Те ще вдигнат главите си нагоре и няма да могат да ги наведат. Погледите им ще бъдат вперени и неподвижни – очите им няма да мигат и няма да се обръщат настрани поради ужаса на онова, което виждат. Сърцата им ще бъдат празни и опустошени – без разум, без разбиране и без никакво добро, защото страхът и ужасът от гледката ще ги лишат от всякаква мисъл и чувство. Това е картина на пълно унижение, объркване и безпомощност пред величието на онзи Ден.

1. Поуки, които насърчават хората към исляма и Корана:

• Аятът ни напомня за реалността на Съдния ден и за състоянието на онези, които са отхвърляли истината – това ни подтиква да се подготвим още в този живот с вяра и добри дела.
• Милостта на Аллах е голяма за онези, които се обръщат към Него с покаяние, защото Той ни предупреждава, за да не изпаднем в това страшно положение.
• Коранът описва отвъдното с толкова живи образи, че докосва сърцето и събужда стремеж към спасение и към търсене на доволството на Аллах.
• Вярата и покорството в този свят носят сигурност и спокойствие, докато отхвърлянето и гордостта водят до унижение и загуба.
• Всеки човек е призован да размисли върху тези думи и да обърне сърцето си към своя Създател, преди да е станало твърде късно.