Сура Ибрахим — Стих 42

1. Обяснение на думите в аята:

• وَلَا تَحْسَبَنَّ (уа лā таḥсабанна): „И не мисли!“, „И не предполагай!“ – забрана, отправена към Пророка (с.а.с.), а чрез него и към всички вярващи, да си помислят нещо недостойно за Аллах.
• غَافِلًا (гāфилан): „нехаещ“, „безгрижен“, „несъзнаващ“ – това е състояние, при което човек не обръща внимание на нещата и не ги забелязва.
• الظَّالِمُونَ (аẓ-ẓāлимӯн): „потисниците“, „несправедливите“ – онези, които потискат другите, отричат истината и вършат грехове.
• يُؤَخِّرُهُمْ (йу'аḫḫирухум): „Той им дава отсрочка“, „отлага ги“ – т.е. Аллах не наказва веднага, а изчаква до определено време.
• تَشْخَصُ (ташḫаṣу): „втренчват се“, „изцъклят се“ – очите остават широко отворени, без да могат да мигнат, от ужас и страх.
• الْأَبْصَارُ (ал-абṣāру): „погледите“, „очите“.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах се обръща към Своя Пратеник (с.а.с.) и чрез него към всички хора с предупреждение: не бива да си мислиш, че Аллах не знае какво вършат несправедливите – онези, които отричат пророците, пречат на хората по пътя на истината, потискат вярващите и вършат всякакви грехове. Аллах знае всичко това, нищо не се укрива от Него. Той не е нехаен и не пропуска делата им.

Но мъдростта на Аллах изисква Той да не ги наказва незабавно в този свят. Вместо това Той им дава отсрочка до един велик и страшен Ден – Деня на възкресението. В този Ден хората ще бъдат обхванати от такъв ужас и страх от това, което ще видят, че очите им ще се втренчат и ще останат широко отворени, без да могат да мигнат или да се отвърнат от гледката.

В този аят има утеха за Пророка (с.а.с.) и за всички потиснати вярващи: колкото и да изглежда, че несправедливите остават ненаказани, това не означава, че Аллах ги е забравил. Той само отлага справедливото възмездие до определения от Него час – Деня, в който никой няма да избегне отговорността.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аллах вижда всичко. Нито едно дело на несправедливите не се укрива от Него, дори и да изглежда, че те остават безнаказани дълго време.
• Справедливостта на Аллах е сигурна. Той не забравя и не пропуска – просто отлага възмездието до най-подходящия момент, когато никой не може да избяга.
• Утеха за потиснатите. Ако някой е бил онеправдан в този свят, нека не губи надежда: Аллах е приготвил Ден, в който всеки ще получи своето.
• Страхът от Деня на възкресението. Този аят ни напомня за ужаса на онзи Ден, когато очите ще се втренчат от страх – това ни подтиква да се подготвим още сега с добри дела и искрено покаяние.
• Търпението е пътят на вярващите. Вместо да отвръщаме със зло или да губим вяра, ние трябва да търпим и да се уповаваме на Аллах, знаейки, че Неговото обещание е истина.
• Коранът е милост и предупреждение. Той ни разкрива както безкрайната справедливост на Аллах, така и Неговото търпение и мъдрост – и ни кани да живеем с вяра, надежда и страхопочитание пред Него.