Сура Ибрахим — Стих 46

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• مَكَرُوا (макару): крояха заговор, лукавство, интриги.
• مَكْرَهُمْ (макрахум): техният заговор, тяхното коварство.
• وَعِندَ اللَّهِ (уа ‘инда-Ллах): при Аллах, т.е. Аллах знае за него и ще го въздаде.
• لِتَزُولَ (литазула): да премести, да отстрани, да събори.
• الْجِبَالُ (ал-джибал): планините.

1. Тълкувание на аята:

Тези, които отричаха истината, крояха най-големите си заговори, за да спрат призива на истината и да навредят на пратеника. Те се опитваха да осуетят Божието дело с хитрости и интриги. Но Аллах знае всичко, което те кроят, нищо не се укрива от Него, и Той ще им потърси сметка за това. Техните заговори са толкова слаби и нищожни, че не могат да преместят дори планините, камо ли да навредят на Аллах или на Неговото дело. Те не вредят на Аллах с нищо, а вредят единствено на себе си. Аллах е Този, Който е над всичко и Неговото дело ще остане непоклатимо, колкото и да се опитват да го разрушат.

1. Поуки от аята, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аллах е всемогъщ и знае всичко, което хората кроят тайно. Никой не може да избяга от Неговото знание и въздаяние.
• Заговорите на враговете на истината са слаби и не могат да навредят на Божието дело, колкото и да изглеждат могъщи.
• Ислямът и Корана са като непоклатимите планини – никой не може да ги събори, защото Аллах ги пази.
• Вярата в Аллах дава на вярващия сила и спокойствие, знаейки, че Аллах е с него и че враговете на истината не могат да го победят.
• Този аят ни учи да се уповаваме на Аллах и да не се страхуваме от кроежите на неверниците, защото Аллах е най-добрият закрилник и помощник.