Сура Аль-Хиджр — Стих 76

1. Пояснение на думите в аята:

• „وَإِنَّهَا“ (уа иннаха) – „И наистина тя“ – местоимението се отнася за селищата на народа на Лут (Лот).
• „لَبِسَبِيلٍ“ (ла бисабилин) – „на път, на пътека“ – означава намиращи се край един път.
• „مُّقِيمٍ“ (муким) – „постоянен, непроменен, все още съществуващ“ – път, който не е изчезнал и по който хората продължават да минават.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че селищата на народа на Лут, които Той унищожил заради техните отвратителни деяния, се намират на един добре познат и постоянен път. Този път не е изчезнал и не е забравен – минаващите пътници и търговци го виждат със собствените си очи, когато пътуват. По този начин следите от наказанието на тези хора остават като видим урок за всички, които имат разум и вземат поука. Онези, които чуват за тази история и виждат останките, трябва да се замислят и да извлекат поука, за да не ги сполети същото, което е сполетяло неверниците преди тях. В това има ясен знак и доказателство за истинността на Божието предупреждение и за сигурността на Неговото обещание – както наказанието за непокорните, така и спасението за вярващите.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аллах оставя видими следи от наказанието на предишните народи, за да може всеки пътник и всеки човек да се поучи и да се върне към истината.
• Историята на народа на Лут не е просто разказ – тя е живо доказателство за Божията справедливост и за това, че грехът има последствия.
• Който види тези знамения и се замисли, ще разбере, че Коранът говори истината и че предупрежденията в него са реални.
• Ислямът ни учи да гледаме на миналото като на урок, а не просто като на история – така сърцето ни се смекчава и вярата ни се засилва.
• Всеки, който искрено търси истината, ще намери в Корана ясно ръководство и милост, защото Аллах не оставя хората без предупреждение и без знамения.