Сура Ан-Нахль — Стих 113

1. Пояснение на думите в аята:

• وَلَقَدْ (уа лякад): „И наистина“ – израз, който потвърждава и подчертава казаното след него.
• جَاءَهُمْ (джаа'ахум): „дойде при тях“ – тоест беше изпратен при тях.
• رَسُولٌ (расулюн): „пратеник“ – човек, избран от Аллах, за да предаде Неговото послание.
• مِّنْهُمْ (минхум): „от самите тях“ – от същия народ, когото познават.
• فَكَذَّبُوهُ (фа каззабуху): „но те го взеха за лъжец“ – отхвърлиха посланието му и не му повярваха.
• فَأَخَذَهُمُ الْعَذَابُ (фа ахазахумул-'азаб): „и ги обхвана наказанието“ – сполетя ги мъчение от Аллах.
• وَهُمْ ظَالِمُونَ (уа хум залимун): „докато бяха несправедливи“ – в състояние на голяма несправедливост към самите себе си.

1. Тълкувание на аята:

И наистина при жителите на Мека дойде пратеник от самите тях – Мухаммад, мир нему, когото те добре познаваха по неговата честност, доверие и правдивост. Той им донесе посланието от своя Господ, но те не го приеха, а го отхвърлиха и го взеха за лъжец. Затова ги сполетя наказанието на Аллах – тежки трудности, глад и страх, а също и гибелта на техните водачи в битката при Бадр. Това се случи, защото те самите бяха несправедливи към себе си – като придаваха съдружници на Аллах и отблъскваха хората от Неговия път, и като отхвърлиха Неговия пратеник.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Този аят ни показва колко голяма е милостта на Аллах – Той изпраща пратеник от самия народ, за да могат хората да го познават, да му вярват и да го следват. Това е знак за Божията грижа към човечеството.
• Аятът ни учи, че отхвърлянето на истината и упорството в грешка водят до тежки последствия. Но същевременно ни напомня, че Аллах е справедлив и не наказва, преди хората сами да са избрали несправедливостта.
• В него има предупреждение и надежда: предупреждение за онези, които упорстват в отричането, и надежда за всеки, който се вслуша в посланието и се обърне към Аллах с покаяние.
• Коранът разказва историите на предишните народи не за да ни плаши, а за да ни насочи към правия път и да ни покаже, че истината винаги накрая надделява. Който я приеме, печели; който я отхвърли, губи.
• Най-голямата поука е, че ислямът не е нещо чуждо или далечно – той идва при хората чрез човек от самите тях, който ги разбира и обича, и им носи светлина и напътствие. Затова нека се вслушаме в Корана с отворено сърце и да последваме истината, преди да е станало твърде късно.