Сура Ан-Нахль — Стих 120

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• Умма (أُمَّةً): в този контекст означава, че Ибрахим (Авраам) е бил сам по себе си цяла общност – образец и имам в доброто, събрал в себе си всички качества на доброто, така че е бил като цяла нация в своята вяра и покорност.
• Канит (قَانِتًا): означава покорен, подчинен, постоянен в покорността и послушанието към Аллах.
• Ханиф (حَنِيفًا): означава отклоняващ се от всички погрешни вярвания и религии към истинската религия на исляма – чист монотеизъм, без никакво съдружаване с Аллах.

1. Тълкувание на аята:

Наистина Ибрахим (Авраам), мир нему, е бил единствен по рода си – цяла общност в своята вяра и добродетел. Той е събрал в себе си всички качества на доброто и е бил образец за хората. Бил е постоянно покорен и подчинен на Аллах, смирен пред Него, и е бил отклоняващ се от всяко погрешно вярване към чистия ислям – вярващ в единството на Аллах, без да Му придава съдружници. Той никога не е бил от многобожниците, както твърдят някои, че са на неговата религия. Той е бил далеч от всякакво многобожие и съдружаване. Аллах го е избрал за Своя пратеник и го е напътил по правия път – исляма. Дарил го е с добро име и похвала сред следващите поколения, направил го е пример за подражание, дал му е праведно потомство, и в отвъдния живот той е сред праведните с високи степени при Аллах.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че един човек може да бъде като цяла общност в доброто, ако е искрен и покорен на Аллах – това вдъхновява всеки вярващ да се стреми към високи нравствени качества, независимо от броя на хората около него.
• Постоянството в покорността към Аллах и отклоняването от грешните пътища е пътят на истинския успех и напътствие – това кара човека да обикне исляма като религия на чистотата и истината.
• Ибрахим (Авраам) е бил далеч от многобожието и е бил пример за чиста вяра – това показва красотата на исляма като религия на единобожието, която освобождава човека от заблуди.
• Аллах дава добро име и похвала в този свят на онези, които Му се покоряват – това е насърчение за всеки, който желае да остави добър отпечатък и да бъде пример за другите.
• Праведното потомство и високите степени в отвъдния живот са награда за искрената вяра и покорност – това привлича сърцата към исляма и към следването на пътя на пророците.